Големите газови неволи на 2014 година

Освен това от Брюксел настояват трети страни да имат възможност да пренасят своя суровина по тръбите, а транзитните такси да се определят от независим регулатор (за България това би трябвало да бъде Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - ДКЕВР), а не по силата на двустранни споразумения.

За „Газпром” всички тези условия се оказаха неприемливи. Русия отказа да поиска изключение от правилата, както направи години по-рано за „Северен поток”. 

Все пак, макар и с нежелание, Русия седна на масата за преговорите с представители на ЕК, чиято цел беше да направи съвместим проекта с европейското законодателство. Дискусиите на работната група започнаха в началото на годината, но така и не беше постигнат някакъв напредък, защото разговорите бяха прекъснати след едностранното анексиране на Крим от страна на Москва.

Действията по „Южен поток” в България през 2014 година

За ЕС „Южен поток” не е приоритет, както нееднократно обясниха представители на Комисията на различни нива. За България обаче проектът е важен, обявен за такъв с национално значение от не едно правителство и носещ инвестиции и нови работни места.

Правителството на Пламен Орешарски, което всячески защитаваше и се бореше за проекта, реално трябваше да го замрази заради наказателна процедура от ЕК. От Брюксел изразиха своите съмнения относно липсата на прозрачност при избора на изпълнител на строителните работи на българска територия. Наказателната процедура все още е налице въпреки заявките на президента Путин, че проектът е спрян.

Макар и заявило замразяване на проекта, правителството на Пламен Орешарски в последните си дни на власт даде разрешително за строеж на компресорната станция на „Южен попок” на плажа Паша Дере. Това действие получи редица критики заради опасенията от допълнителни действия от страна на ЕК.

Допълнително „Южен поток България” купи и 17 горски имота, които бяха в активите на Министерството на земеделието и храните.

Една от вероятните причини администрацията да не се съобрази с изявленията на премиера беше разкрита от думите на зам.-министъра на енергетиката Антон Павлов в новото правителство на Бойко Борисов. Пред депутатите той призна, че реално в Министерството на икономиката и енергетиката не е била внесена заповед от Пламен Орешарски за спиране на работата по проекта.