Разпространяват ли се митове за производството на мляко?

През последните месеци напрежението сред част от животновъдите расте. То е подклаждано от ниските изкупни цени на млякото, но и от откровено манипулативни изказвания на водещи фигури в сектора и дори на отговорните фактори. Публичното говорене за кризата в отрасъла прерасна в истерия, привиждане на европейска конспирация срещу българското говедовъдство, стигна до Брюксел и се върна разочаровано при все, че получи и силен политически гръб. Това се казва в анализ на ИнтелиАгро за състоянието на сектора.

Усиленото разпространение на митове и легенди цели покрай зомбирането на общественото мнение да се изтъргуват нови привилегии, а далеч по-неуспешното лобиране в Брюксел да доведе до допълнителна финансова помощ.

Ето и кои са митовете в сектора, според анализа:

Мит 1: Ситуацията е критична, млякото се продава под себестойност

Безспорно времената са трудни, но дали наистина положението е толкова тежко? Изкупната цена на литър краве мляко се понижи до средно 52 ст./литър през юли по данни на ЕК. Това представлява спад от 16,5% от началото на годината и 22% спрямо юли 2014 г. Подобни процеси се наблюдават и в ЕС, където понижението на цените от началото на годината е значително по-бавно, но на годишна база е почти същото – 23% надолу юли 2015 г. спрямо юли 2014 г.

Само по себе си понижението на изкупните цени не е толкова страшно, ако е съпроводено със съответното понижение при производствените разходи. А производствените разходи (основно фуражи и в доста по-малка степен горива) спадат плавно от началото на 2013 г. Средствата, необходими за изхранването на една високопродуктивна крава оттогава насам са се понижили с близо 17% - от 11 до 9 лева на ден. Цената на дизела пък се е понижила с близо 14%, без да калкулираме ефекта от ваучерите за гориво, които земеделци и животновъди ползват от 2014 г.

Можем да приемам, че суровините са средно около 65% от производствените разходи в говедовъдството, като по този начин оставяме известен толеранс за по-малките ферми. Така можем да видим, че дори при сегашните изкупни цени на суровото мляко то все още е рентабилно като себестойността му е малко над 43 ст./литър.

Тук е мястото да споменем, че изкупната цена на млякото достигна исторически връх в световен мащаб през 2014 г. Той в голяма степен беше следствие от последния пик на цените на зърнените култури, съответно на фуражите през пазарната 2012/13 г.

Т. е. спадът, който наблюдаваме през тази година, е сравнително голям, но той е от много висока, дори неустойчива база (както беше и с високата цена на зърното) и корекцията е колкото нормална, толкова и очаквана. Спадът в цената на млякото е глобална тенденция, която се наблюдава и в останалите основни производствени райони на света, като в САЩ например, спадът спрямо миналата година е 32%.

Всъщност маржът просто се е свил, или иначе казано на говедовъдите (както и на зърнопроизводителите по-рано) им харесаха високите цени и сега не искат да свикнат с приземяването.

Мит 2: За всичко е виновно руското ембарго

От казаното по-горе трябва да е станало ясно, че зад спада на цените на млякото стоят фундаментални причини. Към тях могат да се добавят още няколко – свиването на търсенето от Китай, който е основен двигател на световните пазари; отпадането на млечните квоти в ЕС от 1 април 2015 г. (мярка, за която беше отдавна известно, но на която никой в България не гледаше сериозно до тази година), очаквано с нетърпение от фермерите в някои европейските държави, които се подготвиха своевременно да увеличат производството си; руското ембарго.

От всички изброени последното може би има най-несъществено влияние върху цените. Добилата широка популярност теза, че общият европейски пазар е залят със стока, която не може да се реализира в Русия, щеше да изглежда смислена, ако данните за външната търговия с трети страни показваха спад. Това въобще не е така.

Производителите в ЕС са изнесли повече мляко и млечни продукти между август 2014 и април 2015 (периода на руското ембарго, за който са налични данни на Евростат) спрямо година по-рано, или 2,72 млн. т спрямо 2,62 млн. т, което е ръст от 4%. Данните говорят, че въпреки затварянето на руския пазар, са намерени нови ниши за европейската продукция извън Общността. На този фон е трудно да се защити тезата, че цените в ЕС спадат заради невъзможността да се реализира продукцията за Русия.

Мит 3: България е залята с евтин внос

Що се отнася до това твърдение, то също е доста спорно. Ръст на вноса на прясно мляко наистина има и той е чувствителен – с 40% за последното деветмесечие (окт. 2014 – юни 2015 г.) спрямо година по-рано. Количествата обаче не са толкова големи в абсолютно изражение – 18 хил. т и дори темпът да се запази до края на годината, общото количество вносно мляко ще се запази около стандартните през последните години 5% от преработеното в мандрите.