Разпространяват ли се митове за производството на мляко?

Това едва ли е кой знае какво събитие, като се има предвид, че по-евтино мляко (и то с постоянно качество, което все още е проблем за част от българското) от години се внася от Унгария и Румъния. И в момента в шест европейски държави изкупните цени на суровото мляко са по-ниски спрямо тези у нас – това са Чехия, Румъния, Унгария и Балтийските републики.

Прави впечатление, че 12% от вносното мляко е пакетирано и готово за консумация, което може да се обясни с високата цена на българското прясно мляко в търговската мрежа в страната. Т. е. тук проблемите се крият по веригата преработвател – търговец вътре в страната.

За сметка на това, обаче, вносът на концентрирано мляко спада с над една трета за същия период, достигайки едва 24 хил. т.

Подобна е и ситуацията при вноса на различни видове сирена, който също бележи спад през разглеждания деветмесечен период от 7,2%. При това положение твърденията, циркулиращи напоследък в различни медии, че само 30% от кашкавала в магазините бил български, са смешни. Съотношението е по-скоро обратното, като чуждите сирена едва ли заемат повече от една пета от пазара.

Мит 4: Загубите от руското ембарго са 82 млн. евро

Като от тях 44 млн. евро се падали на млечния сектор, в което се смятали и косвените загуби. Ако досега коментирахме твърдения, лансирани от бранша, то тук вече става въпрос за официална информация на Министерство на земеделието. Как, питаме се ние, е изчислена зашеметяващата сума от 44 млн. евро в сектор „мляко“, при положение, че износът на мляко и млечни продукти за Русия никога през ХХI век не е достигал дори 2 млн. лева на година?

Единственият начин, по който може да се достигне до това число, е като умножим количеството легално предадено в мандрите мляко по разликата от 18 стотинки между пика на изкупната цена на млякото през 2014 г. и цената днес. Така получаваме сумата от 88 млн. лева, която съвсем случайно съвпада с цитираните 44 млн. евро. Само че, както вече стана ясно, тази разлика в цената се дължи най-малко на руското ембарго.

Дали отговорните лица в МЗХ са се поддали на нечии внушения и на тази база обосновават искането за спешна европейска помощ за млечния сектор? Не е за учудване, че тези искания не бяха посрещнати с добро око в Брюксел. И изобщо можем ли да разчитаме, че с подобен подход някой там ще гледа сериозно на България?

Разпространяването на подобни манипулации в сектор „мляко“ в общественото и политическо пространство цели да замете истинските проблеми в отрасъла под килима. Докато това се случва, единственият резултат ще бъде задоволяването на частни интереси, докато говедовъдството като цяло ще продължава да затъва, смятат авторите на анализа.