Домакинствата отделят все повече за данъци

Преди седмица анализирахме структурата на доходите на българските домакинства в зависимост от тяхната позиция в доходното разпределение. Сравнението между източниците на благосъстояние при най-богатите и най-бедните 10% от българите и техните домакинства показа ясни зависимости, коментира икономистът Явор Алексиев от ИПИ. В своя анализ той посочва, че бедните домакинства са предимно многочленни, като се отличават с голям дял на безработните и малък дял на заетите лица. Основният двигател на различията са доходите от работна заплата – те формират все по-малък дял от доходите на бедните домакинства и все по-висок дял от доходите на по-богатите такива. Тези изводи потвърждават заключения от предходни анализи на ИПИ, които обособяват около 10% от населението като „трайно бедни”.

В този материал ще се съсредоточим върху данните на НСИ, които дават представа за структурата на разходите на българските домакинства. Отново фокусът ще е сравнението между най-богатите и най-бедните 10%.

Вижда се, че:

- 44,3% от общите разходи на най-бедните 10% през 2015 г. са предназначени за храна и безалкохолни напитки, докато при най-богатите 10% този тип разходи формират едва 25,2% от общите разходи;

- най-бедните домакинства харчат повече и за комунални услуги (17,0% спрямо 10,7%), както и за алкохолни напитки и тютюневи изделия (5,9% спрямо 4,0%);

- най-богатите българи харчат повече за облекло и обувки (4,3% спрямо 2,7%), транспорт (8,9% спрямо 4,3%) и свободно време, култура и образование (7,2% спрямо 2,3%);

- при най-бедните 10% най-голям ръст на разходите през 2015 г. спрямо 2008 г. се наблюдава в комуналните услуги (от 13,2% на 17%), а при най-богатите 10% - при данъците и осигуровките (от 9,4% на 16,1%);

- при най-бедните 10% най-голям спад на разходите спрямо 2008 г. се наблюдава в тези за храна и безалкохолни напитки (от 51,3% на 44,3%), което говори за известно подобряване на благосъстоянието дори сред тази група;