ЕК: Бюджетният план за 2027 г. крие риск от засилване на процедурата по свръхдефицит

Отклонението от европейските препоръки по отношение на процедурата по свръхдефицит, предложено в Бюджетния план на България за 2027 г., може да доведе до засилване на процедурата. Това става ясно от кореспонденцията между заместник-министъра на финансите Методи Методиев и Мартен Вервей, който отговаря за икономическите и финансовите въпроси на Европейската комисия.

От писмото на Вервей, изпратено на 26 октомври, става ясно, че Бюджетният план за 2027 г. е бил изпратен към европейските институции не от финансовия министър и вицепремиер Гълъб Донев, а от един от заместниците му. В отговора на Мартен Вервей се посочва, че докато Съветът на ЕК препоръчва увеличението на нетните разходи на България за 2026 г. да бъде в размер на 4,2%, а през 2027 г. в размер на 3,4%, то темпът на растеж, който Бюджетният план залага, е 10,1% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г.  

Това води до годишно отклонение от 2,0% от БВП през 2026 г. и от -0,7% от БВП през 2027 г., се отбелязва в писмото. Според изчисленията комулативното отклонение е в размер на 1,1% от БВП през 2027 г. спрямо базовата 2025 г., а като се вземе предвид гъвкавостта заради разходите за отбрана, отклонението е от 0,6%.

„Поради това на по-късен етап може да се наложи обща оценка на предприетите мерки. Ако тази оценка сочи липса на ефективни мерки, това би наложило засилване на процедурата при прекомерен дефицит“, се посочва в писмото, в което се изисква и България да поясни как възнамерява да спази препоръките на Съвета и да даде повече информация за факторите, обуславящи ръста на нетните разходи през идната година.

По 10% от парите на министерствата – за харчете в края на годината

На 2 ноември финансовият министър Гълъб Донев е отговорил на Вервей, изтъквайки като фактори за високите разходи късното приемане на бюджета и „структурните дисбаланси, натрупани през последните години“. Затова и според Донев правителството не е имало фискално пространство за допълнителни мерки, които да повлияят повече върху свиването на дефицита за 2026 г. Финансовият министър обаче е уверил, ще се търсят възможности за спестявания в края на годината.

Не е ясно какви биха могли да бъдат те за 2026 г., но писмото дава представа за една от мерките, които ще бъде заложена през 2027 г. Към мерките, заложени в Бюдбжетния план за 2027 г., Донев предлага и на първостепенните разпоредители с бюджет да се разрешава през 2027 г. да харчат до 90% от одобрените бюджетни средства. След 1 ноември 2027 г. останалите 10% ще бъдат отпускани само ако това не води до отклонение от салдото на държавния бюджет.

Очаква се този подход да засили разходната дисциплина и да създаде възможности за допълнителни икономии. Мярката няма да се отнася за общинските бюджети или за ведомствата на делегиран бюджет, или за фондове за помощи и добавки за домакинствата към бюджета на социалното министерство.

В писмото си Донев подчертава, че се очаква дефицитът за 2026 г. да бъде 5% от БВП, 4,2% от БВП през 2027 г., 3,5% през 2028 г. и 2,8% през 2029 г., като дългът остане значително под заложените в критериите от Маастрихт 60% от БВП.

Какво следва, ако България не спази препоръките на Съвета

България официално влезе в процедура по прекомерен дефицит след решение на Съвета на ЕК от 10 юли 2026 г. Според правилата в тази ситуация, след като държава влезе в процедура по свръхдефицит, Съветът на ЕК препоръчва начини за коригиране на ситуацията, в които може да има коригиращ бюджетен план, представен в числово изражение, и краен срок. Такива бяха предоставени за България, която имаше срок до 15 октомври да предостави необходимите мерки, с които да гарантира, че номиналният кумулативен темп на растеж на нетните разходи няма да надвиши 4,2% през 2026 г., 7,7% през 2027 г. и 11,4% през 2028 г., както и 15% през 2029 г.

Ако това не се случи, или страната членка не се съобрази с препоръките, са възможни санкции, включително глоба в размер до 0,05% от БВП за предходната година. Глобата се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът не прецени, че съответната държава е предприела ефективни действия. Ако страната в процедура по свръхдефицит не изпълнява задълженията си, Съветът има право да засили санкциите. Очаква се до 30 ноември ЕК да оцени дали с бюджетния си план България се е справила със свиването на разходите през следващата година с предложения план. 

Въпросът за втория пенсионен стълб

По-рано днес депутатите от „Прогресивна България“ Константин Проданов и Стефан Белчев в две отделни интервюта отхвърлиха като невярна информацията за обмисляни от правителството промени в пенсионното осигуряване, свързани с пренасочване на половината от сумата, която работещите внасят в частни пенсионни фондове чрез т.нар. втори стълб, към НОИ.

Темата беше повдигната от депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев, който публикува и бележка до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, в която е отразено обсъждането на на въпроса и желанието на България да бъде подкрепена в ребалансирането на осигурителния принос между двата стълба. Заложената идея е свързана с намаляване от 1 януари 2027 г. на вноската към втория пенсионен стълб от 5% на 3%, а тази за първия стълб да се увеличи със същите 2%. Изчисленията, включени в бележката, сочат, че ефектът от мярката за бюджета би бил в размер на 0,8 млрд. евро за 2027 г., 0,9 млрд. евро за 2028 г. и около 1 млрд. евро за 2029 г.

Пред Nova Проданов заяви, че тази идея „не присъства никъде в официалната кореспонденция между нас и Европейската комисия“ и насочи именно към публикуваната в сайта на ЕК комуникация.

Пред БНТ Стефан Белчев допусна, че става дума за „предложение или експертен анализ“, като подчерта, че подобно предложение не е изпратено „с подпис от министър или премиер“. Кореспонденцията между България и Европейската комисия относно Бюджетния план, към която Проданов насочи, обаче показва, че в тази комуникация са участвали и други официални представители на финансовото министерство. 

Очаква се окончателно правителството да представи проектобюджета за 2027 г. в петък, от 13 ч. в УНСС. Според съобщението от финансовото министерство, той ще бъде обявен от премиера Румен Радев, като всеки един от министрите в правителството ще защитава основните акценти в своята сфера.