(Евро)зоната на здрача

Сред споменатите от де Гиндос са Deutsche Bank, BNP Paribas, Societe Generale и италианската Banco BPM. При тях адеквратността на базовия капитал от първи ред (CET1) се колебае между 6.67% и 8.64% според последните стрес тестове. За ЕЦБ всичко над 5.5% е приемливо, но де Гиндос твърди, че банките с под 9% адекватност са в отслабена позиция и "трябва да увеличат устойчивостта си и да подобрят капиталовите позиции, за да се справят с бъдещите предизвикателства, и затова ще бъдат наблюдавани отблизо". Само за сравнение българските банки, които ще бъдат проверявани, имат адекватност СЕТ1 от минимум 12%, а при някои тя надхвърля 20%.

За да покрият изискванията на Де Гиндос, само Deutsche Bank, Societe Generale и BNP Paribas ще трябва да наберат допълнителен капитал от 11 милиарда евро, изчисли Reuters. Което вероятно обяснява и защо няколко дни по-късно говорител на ЕЦБ официално опроверга думите му и заяви, че "няма пряка връзка" между резултатите от стрестестовете и капиталовите изисквания на централната банка.

Това обаче съвсем не означава, че спорът е приключил. Де Гиндос, бивш финансов министър на Испания, влезе в борда на ЕЦБ това лято, а очакванията са в началото на идната година да замени и Сабине Лаутеншлегер като заместник-шеф на Единния надзорен механизъм. Ако е така, той тепърва ще има възможности да налага мнението си.
Дали такива гласове биха могли да променят навика на европейските институции да се вторачват в Централна и Източна Европа за сметка на Западна, само времето ще покаже. Междувременно българската банкова система си остава най-често проверяваната на континента.

КОНСТАНТИН ТОМОВ, главен редактор на Investor DIGEST. Материалът е публикуван и в списанието.