(Евро)зоната на здрача

Запознати с преговорите обаче твърдят, че изборът на ПИБ и ЦКБ е най-вече на база големината им. За третата проверявана институция първоначално се е спрягала Българска банка за развитие (въпреки че не е типичната търговска банка и е държавна собственост), а после - "Търговска банка Алианц". В крайна сметка изборът е паднал върху "Инвестбанк". Впрочем към шестте могат да се добавят и още - ЕЦБ намекна, че след предстоящото си сливане "Пощенска банка" и "Банка Пиреос" също може да бъдат подложени на стрес тест, ако се окажат сред трите най-големи институции на пазара. Евентуално това би могло да важи и за "Сосиете Женерал - Експресбанк", ако се осъществи сливането й с "Банка ДСК".

Какви рискове крие тази проверка? На пръв поглед - малки, защото българските банки вече минаха успешно през такава процедура през 2016 година. Капиталовата им адекватност е доста над изискванията на БНБ, да не говорим за далеч по-ниските нива в еврозоната. А 2018 се очертава като най-добрата година за българските банки от кризата насам, що се отнася до активи и печалба. Освен това този път няма да им се налага да плащат за проверката - разходите ще се поемат от Франкфурт. Вероятно проверката ще погълне административен капацитет и ще затрудни работата им, но това едва ли ще е в драстична степен.

Според наблюдатели обаче уж рутинната процедура всъщност крие и по-сериозни заплахи.

Риск №1 - злонамереност. Това е може би силна дума, но мнозина споделят преценката на Моймир Хампл, че някои технократи във Франкфурт, както и някои от водещите държави в ЕС, не искат България в еврозоната, поне на този етап. Те нямат легални основания да я спират. Но биха могли да опитат да представят картината у нас максимално мрачна.

При проверките на активите винаги има достатъчно фактори, които се оценяват субективно. В България тези фактори са дори повече, защото за някои активи липсва развит вторичен пазар, който би могъл да даде точни цени.
Популярният пример е с активите на една кредитна институция в района на бившия комбинат "Кремиковци". Как трябва да се разглеждат те? Като терени в замърсена индустриална зона, където вече не се развива индустрия? Или като терени в главното направление за бъдещо разрастване на София, с вече създадена инфраструктура? И в двете тълкувания има истина. Но наблягането само на едно от тях може драстично да промени оценката на активите.

Риск №2 - отклоняване на вниманието. Още една възможна причина ЕЦБ да наклони везните в полза на максималната строгост е свързана със собствените й пропуски на други места. Мнозина в Европа са склонни да винят централната банка и за проблемите с италианския банков сектор, и за скандалите с пране на пари (особено тези с Danske Bank и Deutsche Bank). Последните години показаха, че в такива моменти изкушението да се прехвърли топката някъде на Изток е твърде силно.

А определено има от какво да се отклонява внимание. По върховете в самата ЕЦБ започнаха да се чуват смущаващи спокойствието гласове. През ноември Луис де Гиндос, вицепрезидент на централната банка, хвърли бомба с твърдението, че цели 12 кредитни институции в еврозоната, включително няколко от най-големите, са недостатъчно капитализирани и трябва да заздравят позициите си.