Готова ли е България за предизвикателствата на настоящето и бъдещето?

Киберсигурност, бъдеще на войните, нови форми на тероризъм

Цялата налична материална инфраструктура днес е с тенденция да се дигитализира в бъдеще, от лични данни, здравни и социални досиета до планове и стратегии. Това означава, че войните на бъдещето ще са владеене и манипулиране на информация. Вече видяхме как това се използва с комерсиални и политически цели (Кеймбридж аналитика), но и за следене и контрол, каквото намерение има Китай с въвеждането на система за социален кредит.

В чисто военен аспект се очаква бъдещите войни да се водят от форми на изкуствен интелект. Умни дронове, самолети, подводници и роботи – убийци ще са новите бойни оръжия. Заради скоростта на обработка на информация в бъдещите контролни и командни пунктове от изкуствения интелект, много скоро след това ще се наложи използването му и за взимане на решение. Голям дебат предстои около тази автономност -например при активиране на ядрени оръжия и пр.

Именно в областта на сигурността и военното дело най-ясно се вижда потребността да бъдат въведени регулации в използването на нови технологии и изкуствен интелект, тъй като подобен тип оръжия, бих могли да се произвеждат и разпространяват нелегално, което да обслужи и целите на организирани терористи или индивидуални деструктивни действия.

Дълголетие, развитие на експоненциалната медицина, генно редактиране

Друг голям тренд е постигане на нарастващо дълголетие на хората до около 120 г. То ще бъде възможно с отглеждане на органи и тъкани от стволови клетки, чрез 3Д и 4Д биологично принтиране, нано-роботи, които „поправят и фиксират“ на място проблемни зони в човешкото тяло или в по-далечна перспектива сливане на човешкия мозък с облачни системи и изкуствен интелект.

С концепцията за генно редактиране стават възможни както подобрени и съвършени деца, така и такива „направени от гените само на един или трима, петима и повече родители. ‚

„Дизайн-бебетата“ вече са реалност в Китай. Възникват морално-етичните въпроси имаме ли право да проектираме съвършени, но и унифицирани деца. Осен това, така се взривява и концепцията за родителството, защото те могат да си комбинация от няколко индивида.

Все по-популярна става телемедицината, както и алгоритми, които поставят диагнози. Навлизат и доста изобретения, т.нар. wearables -дрехи, аксесоари и устройства, които докладват за статуса на човешкото здраве, следвайки индикатори от човешка кръв, урина, пот и пр.

Телемедицината, медицинският софтуер и тези устройства са на достъпна цена и могат в значителна степен да завишат ролята на превенцията в здравеопазването.

За България е важно да има институционален капацитет за отчитане на възможностите, но и на рисковете на здравно неравенство, за морално-етични дебати и др.

Това са само част от предстоящите големи промени, за които не само страната, но и целият ЕС няма ясна визия и систематизирана готовност за действие, а времето е напреднало и скоро подходът ще е закъсняло реактивен, вместо проактивен.