ИПИ: Защо намалява бюджетният излишък?

Все по-ясно изглежда, че планираните консолидирани приходи са подценени. Прогнозата на управляващите почива върху увеличение на бюджетните постъпление през 2019 г. с около 11,9%. Само за първите осем месеца това увеличение е в размер на около 3,3 млрд. лв., или 12,8%. Ако темпът на развитие на икономиката се запази до края на годината, може да се очаква преизпълнение на прогнозата от около 900 млн. лв., което ще се дължи в основна степен на данъчните и осигурителните приходи, пише в анализа на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

При консолидираните разходи се наблюдава малко по-различно развитие. През последните години се планират по-високи капиталови разходи, които не се изпълняват. Това позволява едновременно увеличение на текущи разходи, основно за персонал, и подобряване на бюджетното салдо – при планирани бюджетни дефицити за периода 2016-2018 г. в края на съответната година се отчита бюджетен излишък.

Тази година е различна, тъй като през август правителството прави непредвиден капиталов разход в размер на около 2,2 млрд. лв. за придобиване на самолети F-16 Block 70. Този непредвиден разход вероятно частично ще компенсира очакваното неизпълнение на други капиталови разходи.

Това обаче не означава, че няма да има преизпълнение на други разходи. Такова се наблюдава от месеци при разходите за персонал, които се увеличават по-бързо от очакваното. В бюджета за 2019 г. заляга предвиден ръст на възнагражденията с 10% и прогноза, че за цялата година разходите за персонал ще са с около 700 млн. лв. по-високи в сравнение с изпълнението им през 2018 г. Въпреки това те се покачват със 752 млн. лв. само за първите осем месеца.

Това също не е изненадващо, тъй като, както вече обърнахме внимание, всяка година има преизпълнение на тези разходи за сметка на неизпълнение на капиталовите такива. Въпреки че тази година има значително увеличение на публичните инвестиции то е съпроводено и с увеличаване на консолидирания бюджетен дефицит с размера на увеличените разходи по държавния бюджет – с около 1,8 млрд. лв. При равни други условия дефицитът в края на годината би бил около 2,4 млрд. лв. или 2% от очаквания БВП през 2019 г., т.е. няма опасност за процедура по свръхдефицит.

Освен изпреварващото увеличение на разходите за персонал се наблюдава изоставане при други разходни групи като текуща издръжка и социални разходи и стипендии. Традиционно това се наблюдава и при капиталовите разходи, които се движат сравнително анемично през годината и ударно се харчат през последните два месеца.

Така например в периода 2016-2018 г. капиталовите разходи през декември представляват около 46% от общите капиталови разходи за съответната година. С други думи, настоящият излишък от около 1,1 млрд. лв. много бързо ще се свие през следващите месеци и, за разлика от предходните три години, бюджетът ще отчете дефицит в края на годината. Предвид очакваното преизпълнение на приходите, придружено с частично неизпълнение на инвестиционните разходи, може да се очаква дефицитът да е около 1% от БВП.

Въпреки че увеличаването на очаквания дефицит към края на годината може и да изглежда като стимул за икономиката, като се имат предвид сигналите за забавяне на икономическата активност в еврозоната, това е подвеждащо.

Основната причина за по-високия дефицит са разходите за придобиване на нови самолети, т.е. те не стимулират вътрешното търсене. В същото време продължават да се надуват разходите за персонал и социални разходи, които подпомагат частното потребление, но за последните 20 години то не играе водеща роля като двигател на икономическото развитие в страната.

Запазва се и практиката за неизпълнение на публичните инвестиции, което не подпомага увеличаването на потенциалния растеж на икономиката и повдига напълно резонният въпрос – ако държавата не инвестира, защо не остави повече средства за инвестиции в частния сектор чрез намаление на данъчно-осигурителната тежест?

В така развиващата се ситуация на „старата песен на нов глас“ нищо чудно приближаващото икономическо забавяне да ни изненада по същия начин, по който общините всяка зима са изненадани от снега.