Форсмажор и стопанска непоносимост в ситуация на пандемия

Пенчо Станчев и Радослава Макшутова

Пандемията и мерките на правителствата за овладяването й водят до забавяне и неизпълнение на широк спектър от търговските отношения. По-долу сме изложили някои съображения за непреодолимата сила и стопанската непоносимост по българското право в контекста на текущата ситуация.

Непреодолима сила

Непреодолимата сила, известна още като форсмажор (force majeure) е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което прави изпълнението на договора обективно невъзможно докато трае това събитие. Актове на държавни органи, като например заповедите на Министерството на здравеопазването, могат да се приемат за „непредотвратимо събитие“, тъй като спазването им е задължително. Въпросът обаче дали тези актове са довели до невъзможност да се изпълни конкретен договор трябва да се прецени във всеки отделен случай. Тази преценка се прави въз основа на съдържанието на задълженията на страните по договора и отражението на наложените мерки върху възможността за изпълнение на тези задължения.

Непреодолимата сила по българското право е основание временно да се спре изпълнението на договора, ако той е с продължително или периодично изпълнение. Като примери за такива договори могат да се посочат договори за наем на обекти, чиято работа е преустановена в резултат от извънредните мерки; договори за периодични доставки, чието изпълнение е невъзможно заради наложени мерки и т.н.

Ако естеството на договора е такова, че поради форсмажорните обстоятелства кредиторът вече няма интерес от изпълнението му, договорът може да бъде прекратен. Класически пример за такива договори са тези, при които изпълнението се дължи в точно определен ден, час или срок (като задължения, свързани с предварително организирани събития). При тези договори невъзможността да се изпълни в точно определения момент се приравнява на пълна невъзможност за изпълнение. Поначало този вид договори се прекратяват по право с настъпването на форсмажорните обстоятелства.

Възможно е обаче и при други видове договори интересът на кредитора от изпълнението да отпадне поради продължителността на форсмажорните обстоятелства. Например ако кредиторът се нуждае от доставка на суровина, за да изпълни на свой ред задължение към трето лице в уговорен срок, кредиторът може да няма интерес от късното получаване на суровината, тъй като би изпаднал в забава към третото лице. При отпадане на интереса на кредитора всяка от страните би могла да прекрати договора със съответното уведомление до другата страна.

Предпоставки за позоваване на непреодолима сила

За да се прецени дали непреодолимата сила е приложима за конкретно задължение по договор съгласно българското право, на първо място трябва да се установят следните обстоятелства:

§     изпълнението действително да е станало обективно невъзможно (окончателно или за определен период от време) заради непреодолимата сила. Например, ако по договора страната е следвало да организира провеждането на концерт, в резултат от забраната за провеждане на масови културни мероприятия изпълнението на това задължение ще е невъзможно, докато трае тази извънредна мярка;

§     договорът да е сключен преди настъпването на събитието, което прави изпълнението му невъзможно. По отношение на пандемията от COVID-19, в най-честата хипотеза форсмажор ще настъпи при налагането на определени мерки от държавни органи, които забраняват извършването на дадена дейност, без която страната няма как да изпълни договорните си задължения;

§     длъжникът не трябва да е бил в забава към момента на настъпване на извънредното събитие. Ако срокът за изпълнение на задължението вече е изтекъл преди настъпването на форсмажорното обстоятелство, длъжникът  не може да се позове на непреодолима сила.

Следва да се отбележи, че макар и ситуацията с COVID-19 да може бъде определена като форсмажор, съществува законова разпоредба, съгласно която обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, НЕ го освобождава от отговорност. Поради това длъжниците по парични задължения не биха могли да се позоват на извънредните мерки и да откажат плащане, докато трае извънредното положение, независимо от това, че забраната за извършване на определени дейности неминуемо ще се отрази на паричните потоци, които всеки търговец е прогнозирал при сключване на договорите си.