Икономика по време на пандемия

Разпространението на коронавируса безспорно ще окаже, и вече оказва, сериозен ефект върху икономика на България. Обявеното извънредно положение и последвалите строги мерки в огромна степен промениха икономическия живот в страната. Прегледът на литературата от предходни световни епидемии, както и моделирането на потенциалните макроикономически последици, показва, че ефектът от подобен шок е различен от това, което се наблюдава при финансова и икономическа криза. Пандемията води до много дълбок краткосрочен удар върху икономиката, който засяга всички, макар и през различни канали и в различна дълбочина. Икономическите мерки по време на пандемията, взети в рамките на обявеното извънредно положение, следва да се фокусират на първо място именно върху този краткосрочен шок.

Общи положения в дебата за мерките

• Няма мерки, които да предотвратят или напълно компенсират неблагоприятния стопански ефект от подобно катастрофично събитие. “Цената” на кризата не може да бъде избегната, в най-добрия случай може да се олекоти краткосрочния удар.
• Мерки – предприети от бизнеса или правителствата – могат да облекчат само част от щетите, при това не в еднакъв мащаб за всички. Засегнатите бизнеси не могат да очакват запазване на дейността и печалбите все едно не е имало пандемия.
• На макро ниво, безсмислено е да се правят опити с публични средства да се замести ефекта от свиването както в търсенето, така и в предлагането. Опит за подобни мерки може да има огромна фискална цена и нулев реален ефект.
• На микро ниво, всяка подобна криза удря реалния сектор и голяма част от стопанските агенти ще трябва да понесат в една или друга степен загуба.
• Икономиката е гъвкава система от отношения, която се адаптира към неблагоприятни външни шокове – лошо време и бедствия, пандемии, терористични актове и др. Краткосрочният шок не означава стопански апокалипсис. Извън глобален катастрофичен сценарий, след период на ограничителни мерки световната икономика ще започне да се връща към нормалността – важно е колко бързо стопанските субекти ще възстановят продуктивността си и капацитета си.
• Мерките трябва да целят подкрепа на предприемачи, които полагат усилия да адаптират и спасят бизнеса си, да го съхранят и “рестартират” – затова и те трябва да са обвързани с поддържане на дейност, запазване на заетост, плащане на партньори и т.н. Различната степен на „самоучастие“ е поне инструмент поне донякъде да се гарантира, че средствата ще се ползват от иначе жизнени бизнеси, които възнамеряват да възстановят дейност след краткосрочния шок.
• Още повече, различните форми на държавна помощ създават огромен политически и морален риск – не бива да се допуска в условията на извънредно положение насочване на средства на данъкоплатците за покриване на загуби, нямащи нищо общо със сегашната криза. 
• С мерките си правителството не трябва да пречи или да намалява стимулите на частния сектор да търси пазарни решения, чрез предоговаряне на срокове и плащания, намаляване на цени/наеми и др. под.
• Добрите дългосрочни политики - насърчаващи инвестиции, труд, развитие на човешкия капитал, финансово благоразумие, подобряване на качеството на живот - ще са важни за бързо възстановяване и икономически растеж след края на периода на ограничения и битка с пандемията.

Неизбежната краткосрочна рецесия 

При пандемия и тежки временни мерки за ограничаване на социалния и икономическия живот може да се очаква много тежък краткосрочен удар върху икономиката. Прегледът на икономическата литература за пандемиите показва, че потенциално при по-мек сценарий на заболеваемост ефектът би бил в рамките на 1% от БВП на страната, докато при по-тежък(критичен) сценарий той би достигнал 4-5% от БВП на страната. Имайки предвид твърдите мерки у нас, както и в Европа, очакванията са по-скоро за дълбок удар – едномесечно извънредно положение дори надхвърля някои от допусканията на критичния сценарий.

Подобен удар върху икономиката би означавал, че в рамките на 2020 г. цяла Европа, в т.ч. и България, ще изпадне в рецесия. Европа вече беше в състояние на „синхронизирано забавяне”, така че стои отворен въпросът дали еднократният шок няма да доведе до нова финансова криза и по-дългосрочно забавяне в Европа и в България. Към момента обаче фокусът е върху безпрецедентната ситуация с коронавируса и бързото приспособяване на икономическия живот у нас към тази нова реалност.

Неблагоприятните стопански ефекти от пандемията са различни по причини, значимост и време за въздействие. Така например някои бизнеси изцяло преустановяват дейността си заради ограничения в социалния живот. В тази група попадат организаторите на културни или спортни събития, кафенета, барове и т.н., но заедно с тях засегнати са и всички, свързани с въздушен транспорт и изобщо презгранично пътуване, въпреки че няма пълна забрана за дейността им. Отделно, кризата е с “отворен край”, което е сериозен шок за планиране на летния туристически сезон, макар засега формални забрани да не са въведени.