COVID тества българската здравна система

Плахи стъпки към е-здравеопазване

Със сигурност функциониращо електронно здравеопазване щеше да спести много проблеми, да улесни лекари и пациенти и в крайна сметка да спаси човешки животи. И стъпките, които управляващите отказаха да направят по въвеждането на националната здравна информационна система в последните 20 години бяха светкавично придвижени за два месеца. Коронавирусната криза даде тласък на закъснялот с две десетилетия електронно здравеопазване в България.

В самия края на календарната година, под натиска на пандемията, държавата направи първите си плахи стъпки към дългоочакваното е-здравеопазване. Така COVID пандемията ускори пускането на електронните направления и електронните рецепти и те бавно бяха вкарани в ход през декември. И макар не като част от цялостна здравна информационна система и нерабощи пълноценно е-направлението и е-рецептата стартираха. 

Още в началото на здравната криза Световната здравна организация даде указания на държавите от ЕС за нуждата да се увеличи тестването сред населението, проследяването на контактите и изолацията. В много европейски държави бяха разкрити центрове за масово тестване с огромни капацитети, България обаче остана на едно от последните места по тестване на населението и на практика останахме без масово тестване.

Въпросът с електронните направления се върти общо взето от началото на епидемията от коронавирус в България досега. Идеята беше личните лекари да могат да дават направления за PCR още от есента. Месеци наред обаче Българският лекарски съюз и Здравната каса не можаха да се разберат дали трябва да има лимити за направленията и за кои тестове - PCR или антигенни, както и каква да е цената им. В крайна сметка беше постигната договореност и личните лекари вече могат безпроблемно да издават електронни направления за изследвания с PCR тестове за коронавирус.

Въпреки драматичното забавяне това вече позволява бързо установяване на пациенти с коронавирус, тяхната изолация, както и на близките им контакти. Така или иначе за основната противоепидемична мярка - бързата идентификация и изолиране на заразените, имаше голямо забавяне.

Електронното направление и електронната рецепта са първата и единствена засега малка стъпка към въвеждането на електронното здравеопазване в България. Тази възможност обаче засега е изолирана и няма нищо общо с дълго чаканата Национална здравна информационна система, която би трябвало да обедини всички елементи на е-здравеопазването, включително електронна рецепта, електронно пациентско досие, ключови регистри, проследяване на пътя на лекарствата и др.

Хаосът с тестовете беше допълнен и заради сериозното забавяне с въвеждането на бързите антигенни тестове за откриване на Covid-19. Едва дни преди коледните празници те бяха официално приравнени с PCR тестовете като метод за доказване на коронавирусна инфекция и заразените влязоха в официалната статистика.

Covid ваксината - от надежда до конспирация

Годината на коронавирусната пандемия показа и някои положителни страни, когато човечеството е обединено срещу глобална здравна заплаха. 2020-та ни направи свидетели на безпрецедентното сътрудничество между университетски лаборатории, учени, фармацевти и регулаторни органи, които със скоростта на светлината придвижиха одобрението на ваксината срещу Covid. Така процесите по клинични проучвания и регулаторни одобрения, които обичайно отнемат поне десет години, направиха революционен скок. И резултатът - от 27 декември 2020 година всички страни от ЕС започнаха едновременно ваксинацията на населението. В България одобрената от европейския лекарствен регулатор ваксина е безплатна и доброволна, а здравният министър беше първият ваксиниран у нас. 

Обичайно българите са силно скептични по отношение на имунизациите. Същото твърдение е приложимо и за ваксинациите срещу Covid-19. Според скорошно проучване на социолозите от “Галъп интернешънъл” 48% от българите не биха си сложили ваксина срещу Covid-19, 43% от респондентите посочват, че биха се ваксинирали.

Във всеки случай обратното броене вече започна - ежедневната статистика за броя на новите заразени с вируса, оздравелите и починалите, се заменя с друга – с броя на ваксинираните.

Коронавирусната криза освети още повече слабите звена в българското здравеопазване и показа по най-суров начин, че забавените с години реформи могат да костват човешки животи. През месеците от февруари досега управляващите се опитват да овладеят здравната система в движение, без конкретен публично оповестен план. Днес обаче българите се нуждаят от публично оповестен комуникационен план за имунизация срещу Covid, който би парирал ново обществено разделение на про и антиваксъри, последвало разделението на приемащите и отричащите съществуването на вируса, което така и не бе преодоляно. Covid-19 продължава да тества българската здравна система и управленския капацитет на здравните власти.