Близо една четвърт от инвестициите у нас през 2007 са от офшорни зони

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България от офшорни зони за 2007 г. възлизат на 1,47 млрд. евро, което представлява 22,5% от всички преки чуждестранни инвестиции в страната за същия период, според статистиката на БНБ.

За 2006 инвестициите от офшорки са били в размер на 414,1 млн. евро, или 6,8% от общите ПЧИ в страната. За една година размерът им е нараснал с над 200%, или значително по-бързо от този на общите преки чуждестранни инвестиции.

Някои от основните офшорни източници на капитали за България през последните години са Люксембург, Кипър, Малта и Швейцария (виж таблицата). Все още предстои да бъдат публикувани данните за миналата 2008 г.

Офшорните зони, познати още като зони с „данъчен рай”, са държави или области, са известни с преференциалния си данъчен режим, клауза за секретност и липса на обмен на информация, неприлагане на трансферно ценообразуване, вкарване в сила на разнообразни данъчни схеми, включващи ниски или никакви облагания на доходите с чужд произход, липса на реална икономическа активност и др. Наличието на такова законодателство, което облагодетелства фирмите и техните доходи, прави тези страни изключително привлекателно място за изнасяне на дейността на големи компании от страни с високи данъчни ставки и влагането на капиталите им в офшорни банки. За да придобие една страна статут на офшорна зона обаче е необходимо да са налице редица характеристики – прозрачна данъчна система, сигурна и стабилна правна рамка, добра инфраструктура и ясни правила в административното обслужване, възможност за запазване на банкова тайна.

Банковата тайна и клаузата за конфиденциалност обаче противоречат на политиката за прозрачност и предоставяне на информация между финансовите институции на територията на Европейския съюз. Ето защо Брюксел има специално отношение към офшорните зони, което проличава и от директивата за пране на пари, която се приема юни 2005 година и влиза в сила две години по-късно. Целта е големите капитали да се върнат в родните страни на фирмите учредителки, които са лишени от силната финансова помощ на данъчното облагане. Резултатът от директивата е неефективен, дори и след въвеждането й страните от офшорните зони намират вратички за избягването й. Според директивата страните се споразумяват да предоставят информация помежду си за чуждите лица, вложители в техните банки, или вместо това да изплащат данък върху лихвите в размер на 15% първоначално, който до 2011 година ще стане 35%. Тази клауза обаче важи само за влогове на физически лица.

Превръщането на България или на отделна област от страната ни в офшорна зона е въпрос, който на няколко пъти се е дискутирал в годините на различните правителства. Посочените по-горе характеристики, необходими за изграждането на такава зона, обаче правят страната ни неподходяща поради честите промени в законодателството, обърканата административна система и тежка бюрокрация, недобарата инфраструктура и неясните закони, които подлежат на тълкуване при използването им.

Въпреки това в България се вливат пари от офшорни зони, които са със значителен дял от преките чуждестванни инвестиции в страната ни. Дейността на офшорните фирми започва с приватизацията у нас, когато редица предприятия стават собственост на офшорни дружества. Към настоящия момент фирми от офшорни зони продължават да инвестират в България.

Инвестиции в България от офшорни зони, по данни на БНБ: