Старата нова стратегия на държавите: Обогати се за сметка на съседа

Едно от най-значимите събития във финансовия свят през тази седмица стана решението на Япония да се намеси на валутните пазари с активни продажби на йени, за да спре поскъпването на своята валута, пише The Economist.

Йената се повиши значително през последните три месеца, което вреди на японските износители и може да забави икономическото възстановяване на страната. Решението на японското правителство да купува долари и да продава йени действително снижи йената, но и създаде очаквания, че се задава надпревара между държавите в стремежа към обезценяване (девалвиране) на националните валути.

Според икономиста Тим Дай това показва, че големите централни банки вече нямат мотивация да спрат изтичането на капиталови потоци към САЩ заради желанието да подкрепят износа чрез евтина валута. В същото време Китай води протекционистка политика със занижения курс на юана. Това обаче увеличава риска в един момент правителствата да прибегнат и до въвеждането на търговски бариери.

Тим Дай критикува правителството на САЩ като абсолютно неспособно да обърне внимание на грешната архитектура на световната финансова система, която се крепи на старо правило: „Когато имаш съмнения, купувай долари“. В крайна сметка то ще доведе до разрушителни корекции на натрупаните дисбаланси в икономиката, било чрез външни или вътрешни сили, предупреждава той.

Икономистът от HSBC Дейвид Блум гледа малко по-оптимистично на интервенцията, като смята, че тя ще бъде нещо добро за Япония, защото може да повиши инфлацията заради повечето йени в обращение.

От Economist обаче се опасяват, че ако единичен ход от страна на Япония може да е безобиден, това не може да се каже и за назряващата тенденция всеки да се стреми да обезцени своята валута, която може да доведе до въвеждането на търговски бариери.

Най-лесният начин да се насърчи растежът на икономиката е като се обезцени валутата, което ще увеличи износа. Не всички обаче могат да обезценят валутите си по едно и също време, а увеличеният износ на една страна трябва да е съпроводен и от по-голям внос в друга страна, която трябва да остави валутата си да поскъпне. Китай е най-очевидният кандидат за по-голям внос заради големия търговски излишък, но Пекин не е склонен да позволи това да се случи, поне не и с темповете, които очаква останалата част от света.

Резултатът е като игра на дефлация, в която страните с поскъпващи валути усещат ефекта от това, след което опитват да преобърнат тенденцията в своя полза. Големият риск при интервенциите на валутните пазари е, че другите държави по-скоро ще предпочетат да прибегнат до търговски ограничения, отколкото да позволят на своята валута да поскъпне, а на инфлацията си – да се понижи като резултат от това (рефлация).

Може би именно по този начин могат да се обяснят рекордните цени на златото през тази седмица и извънредно ниските лихвени проценти по държавните облигации. Те вероятно показват, че инвеститорите очакват властите да опитат да обезценят своите хартиени валути, но не са сигурни кой точно ще успее. Ето защо, в случай че централната банка в собствената им страна постигне целта си, те се подсигуряват с покупката на злато, което служи като средство за защита от инфлация и финансова несигурност.