Анализатор: Спадът в китайските резерви в чужда валута изглежда подозрителен

Китайските резерви в чужда валута се понижиха рекордно през септември, предизвиквайки скептицизма на анализатора Марк Уилямс и колегите му от Capital Economics в Лондон, според които спадът изглежда преднамерен, съобщи MarketWatch.

Данните, публикувани в петък от китайската централна банка, сочат, че резервите на страната в чужда валута са намалели до 60,82 млрд. долара, което е първо понижение от май 2010 г. и най-голямото месечно, откакто се обработват и публикуват данни.

В бележка на Capital Economics се твърди, че не е вероятно Китай изобщо да е продавал чужда валута, за да подкрепи юана през септември, дори след като доста от останалите азиатски валути понижиха курсовете си през същия месец.

Част от намаляването на резервите през септември може да се отдаде на промените в стойността на основните вложения, но според Уилямс по-вероятното обяснение е, че търговските банки не са продавали собствените си приходи в чужда валута на централната банка, макар да е трудно да се разбере защо. Едно от обясненията обаче може да се свърже с нарастващите сътресения в световната търговия.

Китай може също да се стреми да понижи степента на нарастване на валутните си резерви, възлизащи на трилиони долари, повтаряйки политиката, провеждана по време на финансовата криза през 2007 г., която обаче никога не бе обявена официално, смята анализаторът.

Тогава, а може би и сега, китайските търговски банки изглежда бяха призовани да задържат повече чужда валута, вместо да я разменят в централната банка срещу юани, добавя той. „Резултатът бе забавяне на степента, с която централната банка трупаше резерви“, пояснява Уилямс.

Един от вероятните мотиви за отказ от увеличаване на резервите би могло да бъде желанието на Китай да не го прави в политически чувствителен период, за да не подклажда допълнително напрежението около валутната си политика, като според твърденията на някои критици страната умишлено държи курса на юана подценен, за да осигури предимства за китайския износ.

През юли и август китайските резерви в чужда валута нараснаха с общо 65,2 млрд. долара, но спадът през септември доведе увеличението за третото тримесечие до едва 4,2 млрд. долара и до общ размер от 3,202 трлн. долара.

За Уилямс друга вероятна причина може да бъде увеличаване на депозитите в чужда валута в банките като предпазна мярка срещу евентуално повторение на световната криза от 2007 г., когато финансовите пазари изведнъж замряха.

Докато световната финансова система се люлее на ръба на пропастта, китайските кредитни институции се мъчат да изпълнят финансовите изисквания на вносителите, които имат нужда от чужда валута за транзакциите си зад граница.

„Друга причина банките да задържат повече долари може да бъде осигуряването на резерв в случай на изчерпване на финансирането на вносителите, както се случи след краха на Lehman Brothers", отбелязва анализаторът.

По думите му загадката е невъзможно да бъде разкрита без подробности от счетоводните отчети на китайската централна банка, разкриващи пълната картина на покупките на чужда валута през септември, които ще бъдат публикувани до няколко седмици.