Китай ангажира банките в кризата с коронавируса, рискувайки тяхната стабилност

Един от тях е минималният резерв на банките („RRR“), т.е. задължителните депозити, които институциите трябва да държат в централната банка. Колкото по-ниски са те, толкова по-голяма ликвидност имат банките - за кредитиране.

„Досега минималните резерви са дали най-големия сигнал за банките“, обяснява Андреас Буш, анализатор в компанията за управление на активи Bantleon. Сега и лихвата за заемите (loan prime rate или LPR) за нови корпоративни и битови кредити също става много важна. Това е лихвеният процент по кредитите, с който банките таксуват своите клиенти с най-високи кредитни рейтинги. Референтният лихвен процент, определен от група от 18 банки, се публикува на 20-то число на всеки месец.

Китайската централна банка работи от август над това да направи LPR фактически показател за разходите за финансиране в Китай. Централната банка може да повлияе на едногодишния LPR чрез различни краткосрочни лихвени проценти, които определя. Наскоро едногодишният LPR спадна от 4,15 на 4,05 процента.

Петгодишният LPR също спадна, но не толкова рязко - от 4,8 процента до 4,75 процента. Експертите смятат, че китайската централна банка иска да повлияе на краткосрочното финансиране с облекчаване на настоящата парична политика. Основната цел е да се избегнат затрудненията с ликвидността. 

Буш приписва факта, че Китай е по-предпазлив по отношение на дългосрочните лихвени проценти на това, че дългосрочните рискове за финансовата стабилност са по-големи там. „Ако по-дългосрочните лихви спаднат повече, съществува риск отново да бъдат отпуснати повече заеми за недвижими имоти", казва той. Но също така очаква централните банкери да станат още по-експанзивни: „Китайската централна банка вероятно ще разхлаби паричната политика още повече“.

Дираж Баджадж,  фонд мениджър в Lombard Odier, има подобни очаквания, обяснявайки: „За да помогне на банките, очакваме китайската централна банка да намали допълнително изискванията за резерва (RRR) с поне 50 базисни точки до средата на годината, тъй като  икономическата ситуация е много сериозна“.

В допълнение към дългосрочните рискове от увеличения дълг, по-експанзивната парична политика вероятно ще окаже краткосрочно въздействие, особено върху валутния пазар. „Юанът е отслабен от паричното облекчаване. Това вече може да се види във валутните курсове“, казва експертът на IfW Герн.

През последните седмици китайската валута значително се обезцени спрямо щатския долар. Ако китайската централна банка намали лихвените проценти, за инвеститорите ще бъде по-привлекателно да инвестират капитала си в други валутни области с по-високи лихвени проценти. Това ще натисне надолу валутния курс. Подобен ефект има понижаването на минималните резерви за банките, което в крайна сметка гарантира, че на валутния пазар ще има повече юани.

„Не бих се изненадал, ако юанът продължи да се обезценява“, казва Герн. В миналото президентът на САЩ Доналд Тръмп обвиняваше Китай в изкуствено натискане на курса на юана, за да спечели конкурентно предимство. В настоящата ситуация експертът на IfW не очаква никаква критика от страна на правителството на САЩ. Има основателни причини за обезценяване – кризата с коронавируса, убеден е той.