Китай ангажира банките в кризата с коронавируса, рискувайки тяхната стабилност

От дни ръководството на Китай подготвя сънародниците си за „война“ срещу новия коронавирус, по-точно за „народна война“. „Неизбежно е новата коронавирусна епидемия да окаже значително влияние върху икономиката и обществото", заяви китайският лидер Си Дзинпин в телевизионна реч в неделя. Основната цел сега е да се смекчат тези ефекти.

Експертите очакват правителството и централната банка да продължат да оказват масивна подкрепа на икономиката. Но това крие редица опасности - като прекомерни корпоративни задължения и още повече лоши дългове в банковите баланси.

„В момента правителството има за абсолютен приоритет да върне икономиката отново към растежа", казва експертът по Китай Клаус-Юрген Герн от Института за световна икономика в Кил (IfW Kiel). „В замяна тя приема, че проблемите с необслужваните заеми могат да се увеличават", казва той, цитиран от в. Handelsblatt.

Икономиката на Народната република почти замря след новогодишните празници в средата на януари. Това се дължи на масовите ограничения за движението на хора и стоки, които трябваше да предотвратят разпространението на вируса. Броят на новите инфекции в страната продължава да се увеличава - този вторник с общо 508 случая. Досега над 77 600 души в Китай са се заразили с патогена.

Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-голяма е вероятността безработицата да се увеличи. Първите компании вече предупредиха за възможността да изпаднат в несъстоятелност, а важните вериги за доставки бяха прекъснати. Китайското правителство обаче има твърдото желание да предотврати по-високата безработица, тъй като това може да доведе до социални вълнения в автократичната страна.

Така че ангажира банките с проблема. Кредиторите отново се насърчават да предоставят по-щедро заеми на компаниите - и дори се призовават да бъдат снизходителни, когато се дължат вземания, както поясни по-рано тази седмица представител на китайския банков и застрахователен регулатор. Този обрат е забележителен, тъй като може отново да увеличи дела на проблемните кредити в банковите баланси.

В миналото подобни заеми представляваха основен риск за китайската икономика. През последните две години правителството в Пекин се опитва да контролира този проблем и да се бори с банкирането в сянка.

Налице са и по-строги изисквания: финансовите институции трябваше да показват данните за проблемните заеми по-прозрачно, а делът им в общия портфейл на кредитите не можеше да надвишава определен обем. Фактът, че прочистването на балансите не е приключило, бе разкрит едва миналата година – китайското правителство трябваше да подкрепи няколко банки, което предизвика съмнения за стабилността на банковия сектор.

Най-трудното в настоящата ситуация е да се поддържа баланс, казва Дин Юан, вицепрезидент на China Europe International Business School (Ceibs) в Шанхай: „Между отслабването на ликвидността, за да се подкрепят компании, от една страна, и от друга страна - претенцията за избягване на натрупването на нови лоши дългове за банковата система“.

Експертът на IfW Герн вярва, че кредитирането на изпаднали в криза държавни компании вероятно също ще бъде разширено. Високото ниво на корпоративния дълг в Китай бе проблем за икономистите в миналото. Според изчисленията на Банката за международни разплащания (BIS) корпоративният дълг е около 152 процента от икономическата продукция през 2018 г. За сравнение: в Германия делът е едва около 57 процента, а в САЩ - 74 процента.

Основен проблем в миналото бе, че под натиск от страна на правителството държавните банки отпускаха заеми на изпитващи затруднения компании, които не можеха да изплатят дълговете си. Частните компании бяха изоставени. Ирис Пан, икономист на ING Bank за Китай, счита, че китайските банки са изправени пред все по-голям товар.

"Разширяването на плащанията и предоставянето на допълнителни заеми означава, че банките ще изпаднат под допълнителен капиталов натиск", пише тя в актуален анализ. Ликвидността обаче все още не е проблем. Тя очаква китайската централна банка да управлява ликвидността чрез трансакции на открития пазар или целенасочени съкращения на минималните банкови резерви.

За разлика от Европа или САЩ, централната банка в Китай също се намесва по-пряко в банковото кредитиране, обяснява експертът от IfW Герн. Въпреки това наскоро китайската централна банка се опита да намали този пряк контрол върху кредитирането и да упражнява паричната си политика повече чрез лихвите. В Народната република обаче няма ключов лихвен процент, на който да се основава цялата парична политика, а по-скоро различни инструменти.