Централните банки подготвят координиран отговор в борбата с коронавируса?

От Япония до Индонезия

Централната банка на Япония обяви в понеделник, че ще купи държавни облигации на стойност 500 милиарда йени (4,6 милиарда долара) за осигуряване на ликвидност. От своя страна Централната банка на Индонезия намали сумата, която кредиторите трябва да поддържат в резерв, за да увеличи ликвидността на своите пазари.

ЕЦБ е ограничена от депозитна си лихва, която е минус 0,5%. Преди избухването на епидемията ръководството на институцията изрази нежелания за допълнително наминаване на лихвите, тъй като банките, които вече отчитат понижение в маржа на печалбата си заради реалните отрицателни лихвени проценти, могат да спрат операциите си по кредитиране.

Управителят Кристин Лагард заяви през миналата седмица, че ЕЦБ все още не смята, че епидемията ще има трайно влияние върху инфлацията.

„Бдителни сме, мобилизирани сме, но оставаме спокойни и пропорционални в отговорите, които трябва да имаме“, заяви гуверньорът на Централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало по телевизия BFM Business в понеделник.

По-малко ефективна си е облекчената парична политика?

Дори преди последната криза икономистите поставят под въпрос предимствата на свръхоблекчените парични политики. От края на последната финасова криза досега сме станали свидетели на 700 намаления на основни лихвени проценти и няколко кръга купуване на облигации. Те повишават цените на активите, но не успяват да генерират значително възстановяване на икономическия растеж.

За централните банкери новото предизвикателство е, че по-облекчената парична политика може да бъде още по-малко ефективна в борбата с икономическата несигурност, причинена от извънредно положение за здравеопазването.

Това е така, защото чрез затварянето на фабрики и прекъсването на световните вериги за доставки вирусът нанася удар върху капацитета на света да произвежда стоки. По-ниските лихви няма да помогнат на производителите, чиито фабрики са затворени или на които им липсват материали да осъществят продукцията си. От страна на търсенето, те вероятно също не успяват да принудят потребителите да пазаруват или пътуват, ако се притесняват от заразяване.

Но по-облекчените парични политики трябва да компенсират по-строгите финансови условия и да поддържат предлагането на кредити, като по този начин помагат да се повиши търсенето, след като вирусът бъде овладян.

„Намаляването на лихвите не е сребърен куршум, макар че донякъде може да подкрепи пазарите“, заяви Джером Жан Хегели, главен икономист от института Swiss Re в Цюрих.

Правителствата вероятно ще трябва да помогнат. Икономистите от Morgan Stanley прогнозират, че кумулативно фискалният дефицит на четирите най-големи и напреднали икономики вече достига най-малко 4,7% от глобалния брутен вътрешен продукт за тази година, намирайки се на най-високото си ниво от 2011 г. насам.