Можем ли да поставим световната икономика на пауза?

Правителствените пакети за фискална и ликвидна подкрепа вече са огромни: 2 трилиона долара в САЩ и стотици милиарди долари в Германия, Великобритания и Франция. Европейските държави се съсредоточават върху субсидирането на заплати, така че компаниите да не съкращават служителите си. САЩ предлагат опрощаеми заеми на предприятията, които задържат персонала си, но също така разширяват обезщетенията за безработица и предвиждат еднократни субсидии за домакинствата.

„Ние наблюдаваме безпрецедентна подкрепа за ликвидност в много страни, но сривът на частното потребление е толкова голям, че много компании ще фалират“, каза Тилфорд.

В САЩ и Европа се водят дебати относно това кои сектори и компании трябва да бъдат подпомогнати и как да се избегне подпомагането на предприятия, които така или иначе биха фалирали.  В някои страни се забелязва страх от прекомерно увеличаване на публичните дългове  само десетилетие след световната финансова криза. Тази тревога е особено остра в Италия.

Фискалните мерки и ликвидността на страната от около 25 милиарда евро (27,8 милиарда долара) са доста ограничени в сравнение с мерките на повечето други големи европейски икономики. И все пак националната блокада в Италия вече тежи сериозно върху икономика, която така и не се възстанови напълно от последната финансова криза.

Предпазливата икономическа реакция на Рим отразява големия национален дълг и крехкия пазар на облигации. Италия настоява за съвместни заеми от членовете на еврозоната, но различни страни като Германия и Холандия се противопоставят на тази идея.

Все още никой не знае колко месеца ще минат, преди нормалната търговска дейност да се възобнови изцяло. За страни с големи туристически сектори, като Италия и Испания, продължаването на ограниченията до лятото ще бъде още един тежък удар.

Ако усилията на властите успеят, ще възникне въпросът какво да се прави по отношение на големите допълнителни публични и частни дългове. Високите публични дългове обаче не са нищо ново в историята. Опитът предполага, че с тях обикновено се работи по няколко начина – от програмите на  централните банки и принуждаването на частни банки да дават евтини заеми на правителствата, до заличаване на част от стойността им през инфлацията.