ЕЦБ може да е задната врата за съвместния дълг на еврозоната

Ръководителите на държавите в еврозоната, които са против споделянето на разходите за коронавирусната криза, в крайна сметка могат да направят това, но чрез Европейската централна банка.

Идеята, че ЕЦБ може да поеме огромния дълг, който се натрупва в рецесията, набира сила сред някои икономисти, съобщава Bloomberg. Поемането на дълг трябва да бъде направено достатъчно фино, за да се предотвратят притесненията на Германия и Холандия, ако алтернативата е сривът на единната валута. еу

„Впечатлението ми е, че ако им бъде дадено правото на избор,  тези на пръв поглед дисциплинарни страни по-скоро ще се обърнат към централната банка, отколкото да се съгласят на възможността за съвместен дълг“, казва Жил Моек, главен икономист в AXA и бивш служител на Bank of France.

Правителствата по цял свят изпитват трудности с финансирането на отговорите си срещу пандемията, но в еврозоната се забелязва особен феномен. Без разбирателство за фискален съюз 19-те държави членки емитират собствен дълг  или с други думи кризата тества границите на солидарност в блока, смятат анализатори.

Фискално консервативните държави почти сигурно ще отхвърлят всякакви предложения за съвместно емитиран дълг, известен като еврооблигации или коронаоблигации. Дори пандемията не може да заличи страха сред някои политици, че оказването на помощ на по-бедните им партньори ще им струва много, затова и повечето фискални действия засега остават на национално ниво.

Резултатът е, че тежестта на дълга върху страни като Италия и Испания ще се покачи, ще се завлече икономическият растеж и ще се задълбочи финансовата криза. Международният валутен фонд смята, че съотношението на дълга към БВП на Италия ще бъде 155% след пандемията, повече от два пъти повече отколкото в Германия.

Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета, който е италианец, предупреди във вторник, че неравномерният отговор рискува да подкопае доверието в еврото.

Централната банка вече помага, като прехвърля покупките си на активи към Италия, за да запази доходността на облигациите. Тя разхлаби правилата си за това какви облигации се приемат по програмите за покупка и обезпечение и може да се обсъди приемането на повече дълг от не-инвестиционен клас активи или т.нар. „джънк“ облигации.

Тези мерки са временни и в крайна сметка помагат на ЕЦБ да изпълни целта си за поддържане на потребителските цени стабилни. Но те биха могли да станат важни и за финансовата стабилност, казва икономистът от Bank of America Рубен Сегура-Кайуела. „Длъжностните лица могат да се ангажират да държат облигациите за около 30 години“, каза той.

ЕЦБ държи облигации в размер на около 3,7 трилиона евро (4 трилиона долара) до декември, което се равнява на около една трета от БВП на еврозоната. Над 1 трилион евро ще бъдат добавени само през 2020 г.

Това ще стигне за покриване на 1,5 трилиона евро допълнителни правителствени разходи, които според вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос ще бъдат нужни за  борба с рецесията, но само ако този дълг не трябва да бъде изплатен твърде скоро.

 „Това е само вътрешен трансфер на риск от притежателите на ценни книжа, емитирани от държавата с висок дълг, към акционерите на ЕЦБ“, написаха бившите икономисти на МВФ Оливие Бланшард и Жан Писани-Фери. „Това води до някакво споделяне на риска между евро-членовете“, добавиха те.

Но идеята, че германските и холандските данъкоплатци ще поемат част от отговорността за италианските задължения, макар и през задната врата, може да предизвика неативна реакция на много политици в Северна Европа, още повече на евроскептичните популисти, които преживяха известен възход през последните години.

Все пак Moeк казва, че „бавната монетизация на дълга“ е изпълнима опция и предположи, че ЕЦБ би могла дори да купи заемите, отпуснати от банките на компании, и да ги конвертира в 30-годишни заеми с нулев лихвен процент.