Задава ли се срив на долара?

И точно тук доларът ще влезе в играта. За момента зелената валута е силна, като се възползва от типичното търсене на инвестиционно убежище в периоди на криза. Срещу валутите на голяма извадка от търговските партньори на САЩ доларът поскъпна с почти 7% през периода януари-април (като стойността му е коригирана с инфлацията и претеглена спрямо търговията) до ниво, което е с 33% над дъното от юли 2011 г., показват данни на Банката за международни разплащания.

Но задаващият се срив в спестяванията сочи към рязко разширяване на дефицита по текущата сметка, което вероятно ще надхвърли предишния рекорд от -6,3% от БВП, който достигна в края на 2005 г. Резервна валута или не, доларът няма да бъде пощаден при тези обстоятелства. Ключовият въпрос е какво ще задейства спада?

Достатъчно е да погледнем към администрацията на Тръмп. Протекционистките търговски политики, оттеглянето от стълбове на глобализацията, като Парижкото споразумение за климата, Транс-Тихоокеанското партньорство, Световната здравна организация и традиционните атлантически съюзи, лошото управление на кризата с Covid-19, заедно със големите социални сътресения, невиждани от края на 60-те години, са болезнено видими прояви на силно отслабеното световно лидерство на Америка.

След като икономическата криза започне да се стабилизира, да се надяваме по-късно тази година или в началото на 2021 г., това осъзнаване ще бъде подчертано, точно когато вътрешните спестявания спадат. Доларът лесно би могъл да тества дъната от юли 2011 г., обезценявайки се с до 35% на коригирана с инфлацията, търговска претеглена база.

Очертаващият се срив на долара ще има три ключови последици. Той ще бъде инфлационен. Това е добре дошъл краткосрочен буфер срещу дефлацията, но свързан с това, което е вероятно да бъде слабо икономическо възстановяване след коронавируса, той представлява още една причина да се тревожим за начало на стагфлация (тежката комбинация от слаб икономически растеж и нарастваща инфлация, която предизвиква крах на финансовите пазари).

Освен това, доколкото по-слабият долар е симптом за нарастващ дефицит по текущата сметка, можем да очакваме рязко разширяване на търговския дефицит в Америка. Протекционисткият натиск върху най-големия търговски дефицит - този с Китай - ще предизвика отклоняване на търговията към други производители с по-високи разходи, на практика налагайки данък върху потребителите в САЩ.

И накрая, на фона на ненавременното желание на Вашингтон за финансово отделяне от Китай, кой ще финансира спестовния дефицит на нация, която е загубила изключителната си привилегия? И какви условия - по-точно лихвени проценти - ще изисква сега това финансиране?

Подобно на Covid-19 и расовите вълнения, падането от трона на всемогъщия долар ще постави глобалното икономическото лидерство на щатската икономика (с недостиг на спестявания) в много лоша светлина. Изключителната привилегия е необходимо да се заслужи, а не да се приема за даденост.