Накъде ще поемат цените на акциите, ако Фед спре кранчето?

За някои инвеститори-ветерани сегашната ситуация на пазара има прилики с финансовите балони. Оценките на акциите са най-големи от дотком балона през 2000 г., цените на жилищата се върнаха към своя пик отпреди кризата, рискови компании могат да взимат заеми на рекордно ниски лихви, а индивидуалните инвеститори наливат пари в зелена енергия и криптовалути, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Този бум има своите логични обяснения – от напредъка в дигиталната търговия до фискално стимулирания растеж, който вероятно ще бъде най-силният от 1983 г. насам.

Но пазарът преди всичко си има един двигател – Федералният резерв.

Разхлабената парична политика често подхранва финансовия бум, като и сега това става изключително лесно. Фед поддържа лихвените проценти близо до нулата през последната година и сигнализира, че те няма да се променят още поне две години. Централната банка на САЩ купува и облигации за стотици милиарди долари. В резултат на това доходността по 10-годишните държавни ценни книжа е доста под нивото на инфлацията, т.е. реалната доходност е дълбоко на отрицателна територия за втори път за последните 40 години.

Има основателни причини, поради които лихвите са толкова ниски. Фед действа в отговор на пандемията от коронавирус, която може да причини повече щети от финансовата криза през 2007-2009 г. И все пак в голяма степен благодарение на Фед и Конгреса, които са осигурили около 5 трилиона долара фискални стимули до момента, това възстановяване изглежда много по-здравословно от предишното. Това би могло да подкопае причините за такива ниски лихви, както и пазарните оценки. 

Тъй като оценките на акциите са оправдани само ако лихвените проценти останат изключително ниски, идва въпросът какво ще се случи, ако Фед трябва да затегне паричната политика, за да се справи с инфлацията и доходността по облигациите се повиши с 1-1,5 процентни пункта?

Според икономистът от Харвардския университет Джеръми Стейн при такъв сценарий може да има сериозна корекция в цените на активите.

В доклад от тази седмица Федералният резерв предупреди, че оценките на активите като цяло са високи и уязвими на значителни спадове, ако апетитът към риск на инвеститорите намалее, напредъкът по ограничаването на пандемията разочарова или възстановяването спре.

В края на април управителят на Фед Джером Пауъл призна, че пазарите изглеждат „малко раздути“ и Фед може да е една от причините.

„Не мога да кажа, че няма нищо общо с паричната политика, но има много общо с ваксинацията и възобновяването на икономиката", изтъкна Пауъл.

Той посочи, че „икономиката е далеч от нашите цели“.

Данните на Министерството на труда от петък, показват, че през април са създадени много по-малко работни места, отколкото Wall Street очакваше. Те подчертават думите на Пауъл.

Националните блокади заради пандемията преди година предизвикаха удар върху икономиката, който първоначално се оказа по-лош от финансовата криза. Но след два месеца икономическата активност започна да се възстановява, тъй като ограниченията намаляха и бизнесът в САЩ се адаптира към социалното дистанциране. Фед инициира нови програми за отпускане на заеми и Конгресът прие пакет от стимули на стойност 2,2 трилиона долара.

Ваксините също пристигнаха по-рано от очакваното.

Американската икономика вероятно ще достигне своя предпандемичен размер през текущото тримесечие, което е две години по-бързо, отколкото след финансовата криза.

И въпреки че перспективите се подобряват, фискалните и паричните кранове остават широко отворени. Демократите за първи път предложиха допълнителни стимули за 3 трилиона долара миналия май, когато се очакваше БВП да се понижи с 6% за миналата година. Всъщност свиването бе с по-малко от половината от това, но демократите, след като спечелиха и Белия дом, и Конгреса, осигуриха още един стимул в същия размер.

Фед започна да купува облигации през март 2020 г., за да се противопостави на хаоса на пазарите. В края на лятото централната банка разшири програмата.

В същото време беше обява нова рамка: след години целева инфлация под 2%, сега целта е не само да се постигне инфлация до 2%, но и по-висока, така че с течение на времето средната и очакваната инфлация да се стабилизира на 2%. За тази цел Фед обеща да не повишава ставките, докато пълната заетост не бъде възстановена и инфлацията не достигне 2% и не се насочи към още по-високи нива. Централните банкери прогнозираха, че това няма да се случи преди 2024 г. и оттогава се придържат към тези насоки въпреки значително подобряване на перспективите. 

Днес оценките на акциите и имотите са по-оправдани, отколкото през 2000 г. или през 2006 г., тъй като възвръщаемостта на безрисковите държавни облигации е много по-ниска. В този смисъл политиките на Фед работят точно по предназначение: подобряване както на икономическата перспектива, която е добра за печалбите, търсенето на жилища, така и за кредитоспособността на бизнеса и апетита към риск.

Въпреки това ниските лихви вече не са достатъчни, за да оправдаят някои оценки на активите.

Bank of America наскоро отбеляза, че компании с относително ниски емисии на въглерод и по-висока ефективност при използване на водата печелят по-високи оценки. Тези оценки не са резултат от по-добри парични потоци или перспективи за печалба, а благодарение на приливна вълна от средства, инвестирани съгласно екологични, социални и управленски критерии или т.нар. ESG критерии.

Конвенционалната оценка е безполезна и при криптовалутите, които не носят лихва, наем или дивиденти. Вместо това защитниците им твърдят, че цифровите валути ще изместят фиатните валути, емитирани от централните банки като средство за трансакции и съхранение на стойност.

Финансовите иновации също подхранват пазарите. Днес брокери без комисионни като Robinhood Markets и социалните медии дават допълнителна сила на индивидуалните инвеститори.

Такива инвеститори влияят все повече върху общата посока на пазара, става ясно от скорошен доклад на Банката за международни разплащания.

Как ще се развие всичко това – може да научите на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.