Мит е, че ролята на държавата намалява през последните 40 години

Общоприето е мнението, че президентът на САЩ Джо Байдън слага край на „ерата на малкото правителство“ и необуздания капитализъм на свободния пазар, които водят началото си от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър от 80-те години на миналия век. Но тази епоха е мит, пише за Financial Times Ручир Шарма, главен глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management и автор на „Десетте правила на успешните държави”.

От 1980 г. насам държавните разходи са стабилни и дори леко нарастват като дял от брутния вътрешен продукт в САЩ, Великобритания и други развити икономики. Дефицитите от редки се превърнаха в рутинни, в добри и лоши години. Публичният дълг в развитите страни скочи - в САЩ до над 120% от БВП през миналата година. Правителството просто е голямо и по-интервенционистко от всякога.

Разширяващата се икономическа роля на правителството се простира далеч извън дефицитите и дълга. Социалните разходи в САЩ, включително Medicaid, Medicare и социалното осигуряване, се повишиха постепенно от под 10% до над 17% от БВП между 1980 г. и края на 2020 г. Социалната държава се разраства.

Това важи и за регулаторната държава. Разходите на американските регулаторни агенции се покачваха при всеки президент след Рейгън. Федералните регулации малко по-малко увеличаваха обхвата си преди Доналд Тръмп. Същата основна тенденция се отнася и за Обединеното кралство.

Корпоративните спасявания се превърнаха в стандартна процедура. Някога запазени за единични компании, спасителните програми бяха разширени до цели индустрии по време на спестовната и кредитната криза от 80-те и 90-те години. След 2008 г. програмите бяха разширени до големите банки и автомобилните компании. По време на пандемията спасяване беше осигурено на почти всяка кандидатствала компания.

В развитите държави правителствата разгръщаха повече фискални стимули като дял от БВП при всяка следваща криза. В САЩ фискалните стимули достигнаха нови следвоенни рекорди - 4% от БВП след спукването на дотком балона, 7% след финансовата криза и 13% през миналата година.

Също така е трудно да се защитава представата, че централните банки не са част от голямото правителство. Те са свързани с него. Правителствата не могат да натрупват дефицити и дългове толкова бързи без подкрепата на централните банки, които станаха агресивно подпомагащи, поддържайки ниските разходи по заемите и действайки като купувачи на дълговите пазари. По мои изчисления през миналата година комбинираните фискални и монетарни стимули са достигнали рекордните 28% от БВП в САЩ и средно 40% в развитите икономики.

И така, защо митът за малкото правителство процъфтява, когато тези факти не го подкрепят?

Историята обикновено се разказва като такава на идеи, като се започне с дерегулация, данъчни съкращения и други „антидържавни” политики по времето на Рейгън и Тачър. Техните центристки наследници, от Тони Блеър през Бил Клинтън до Барак Обама, са представяни като последователи на ортодоксалността на свободния пазар, които спомогнаха за разпространението на „неолибералната“ идеология по света. Чрез групирането на многото епизоди, в които неолибералното мислене оформяше политиката, коментаторите създават картина на стабилно отстъпление на правителството.

Но идеите за свободен пазар не намалиха държавата, с изключение на някои приватизации на държавни компании. Голяма част от останалото бяха само приказки. Много републиканци отразяваха мнението на Рейгън, че „правителството е проблемът“, но основното им решение бе да намаляват данъците, но не и разходите съответно. От 1980 г. насам всеки републикански президент поддържаше дефицити всяка година, както и всеки демократ с изключение на Клинтън.

Впечатлението, че правителствата са в отстъпление, оставяйки пазарите да се развихрят, е повлияно също така от отвързаните цени на акциите и облигациите. Стойността на глобалните акции и облигации скочи от 12 трлн. долара през 1980 г. до близо 370 трлн. днес. Но този ръст може да е по-малко резултат от отстъплението на правителството под формата на дерегулация, отколкото от държавната подкрепа, особено спасителни мерки и лесни пари от централните банки.

И накрая, идеологията на свободния пазар трансформира бившите социалистически държави - Китай, Индия и в Източна Европа, където държавата сега играе много по-малка икономическа роля, отколкото преди 40 години. Тази реалност в развиващия се свят може би е насърчила погрешното схващане, че правителствата се оттеглят навсякъде. Прогресивните поддръжници на Байдън може да го хвалят, че е сложил край на малкото правителството, но не това се случи в САЩ.

Дебатът за това накъде Байдън води Америка и света, трябва да започне с ясно разбиране какво наследява президентът. Неговите планове - за множество многотрилионни разходни пакети, нови регулации и други - са точно описвани като най-радикалните за президент от десетилетия, но те не отбелязват ново начало, а сигнализират за поредната ескалация на голямото правителство.