Еврото не е в екзистенциална криза

Почти всички на финансовите пазари си спомнят ситуацията отпреди 10 години, когато Марио Драги, тогавашен председател на Европейската централна банка, каза, че ще направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото. Някои ще си спомнят и първия път, когато еврото спадна под паритет спрямо долара през декември 1999 г., по-малко от година, след като валутата беше пусната на вълната на прекаления оптимизъм, че скоро ще оспори глобалната доминация на долара, пише Алън Бийти за Financial Times.

И в двата случая имаше страхотна суматоха, в ретроспекция много по-оправдана при единия епизод, отколкото при другия. Речта с фразата „каквото е необходимо“ беше наистина важна, за да спре се дълговата криза в еврозоната да излезе извън контрол. Тя доведе до програмата за изкупуване на облигации, наречена Директни парични трансакции, която запази спредовете по държавните дългове ниски, въпреки че никога не беше използвана.

Много по-нереално е да си спомним бясното паритетно парти от 1999 г.: презрението на валутните трейдъри към „тоалетната валута“, която само поевтиняваше; седмиците на напрежение, докато обменният курс се колебаеше около напълно произволното ниво от 1:1; слуховете, че тази или онази инвестиционна банка купува евро, за да го поддържа над паритета. През септември 2000 г., по което време стойността на единната валута беше спаднала под 0,85 долара, системните проблеми на слабото евро тревожеха достатъчно глобалните власти, за да има съгласувана намеса от страна на големите централни банки.

Наскоро еврото отново достигна паритет спрямо долара за пръв път от края на онзи първи подпаритетен период през 2002 г. Наскоро ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път от над десетилетие и обяви нова програма за изкупуване на облигации - Инструментът за защита трансмисията на паричната политика (TPI).

ЕЦБ се нуждае от всички инструменти, които може да си набави. Тя е изправена пред изключително трудно време, повече от другите големи централни банки. Енергийният шок от войната в Украйна, който може да се умножи многократно тази зима, ако Русия прекъсне доставките на газ, е класическото стагфлационно предизвикателство, което не оставя добри опции пред монетарните власти. Междувременно неотдавнашното покачване на облигационните спредове в еврозоната, особено поради политическата несигурност в Италия, продължава да отразява известния незавършен статут на валутата. В сравнение със своите колеги от другите големи икономики като САЩ и Япония, ЕЦБ управлява валута без общ пазар на облигации или голям и централизиран фискален орган.

Но също така е вярно, че с всеки следващ етап развитието на еврото става малко по-калибрирано и прецизно проектирано, но и по-малко екзистенциално и временно.

Този път финансовите пазари посрещнаха хладнокръвно нарушаването на паритета с долара. Истината е, че големите колебания в обменния курс не са непременно оценка за доверието във валутата или нейните ръководители. Еврозоната в момента е в значително по-лошо икономическо състояние от САЩ и повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ изостана от това на Федералния резерв: разбираемо е, че валутата ще се обезцени.

Движенията при облигационните спредове между членовете на еврозоната със сигурност са голям проблем и със сигурност за голяма страна с огромен държавен дълг като Италия. Но въпреки че пазарите задават въпроси относно дизайна на TPI и критериите за неговото използване, това са технически проблеми, които могат да бъдат разрешени с практиката, а не фундаментални въпроси за функционалност или легитимност.

TPI е по-скоро етап, отколкото радикално отклонение. Несъмнено ще има оспорване на законността му в германския конституционен съд и разбира се има опасения сред служителите в еврозоната относно това колко може да се очаква да постигне. Но тези различия се успокоиха значително в сравнение с огромните възражения по принцип, особено от Бундесбанк и германското финансово министерство, на които ЕЦБ се натъкна, когато се опитваше да разшири гамата си от инструменти преди десетилетие. И за разлика от истеричните пристъпи тогава относно евентуалното излизане на Гърция от еврозоната, този път има значително по-малко трескави коментари за разпадането на валутата.

Нека да е ясно: много повече работа трябва да се свърши, за да се даде на еврото стабилна структура на управление, включително подобряване на банковите и капиталовите пазари в цялата еврозона и разширяване на набора от сигурни активи, деноминирани в евро. Докато това стане, очакванията от момента на пускането на еврото, че то скоро ще предизвика долара като световна валута, ще продължат да се оказват грешни. Делът на долара в международното финансиране спадна след 2000 г. в полза на еврото, но възстанови загубените си позиции до 2020 г.

Въпреки че потенциалните предизвикателства пред европейските икономики може да са по-големи, отколкото дори онези по време на кризата с държавния дълг в еврозоната, ЕЦБ е в по-добра позиция да ги разреши. Преценката ѝ винаги може да бъде критикувана, но авторитетът ѝ е много по-малко под въпрос. Десет години след речта на Драги финансовите пазари знаят, че централната банка ще направи всичко необходимо, за да запази еврозоната, без да се налага да го казва изрично.