Какво цели Фед с понижението на лихвата?

Днес приключва последното за годината редовно заседание на Федералния резерв на САЩ (Фед) по въпросите на монетарната политика и нивото на лихвения процент в най-голямата икономика. Пазарите очакват поредната редукция на показателя, чиято стойност към момента възлиза на 1,0 на сто.

Настроенията на инвеститорите са за драстично понижение на лихвения процент и докато само преди седмица преобладаваха залозите за срязване на лихвата наполовина, от началото на новата седмица значителна сила придобиха прогнозите за смъкване със 75 базисни пункта до 0,25 на сто. Вероятността за това надхвърля 70 на сто, показват данните за фючърсната търговия.

В случай че очакванията за смъкване на лихвата с три четвърти се сбъднат, то САЩ ще имат най-ниския лихвен процент от всички страни от Г-7. Само преди година основната лихва в Америка беше 4,25 на сто, но след общо шест понижения за изминалата година тя падна до 1,0 на сто, а сега може да отиде дори при 0,25 на сто. Дори в Япония основният лихвен процент е по-висок – 0,3 на сто.

Основната цел на Фед по пътя на тази политика е да бъдат размразени кредитните пазари и да бъдат стимулирани инвестициите. От централната банка обаче сякаш пропускат факта, че фирмите и домакинствата не прибягват до заемането на средства не защото лихвите са прекалено високи, а защото се страхуват, че рецесията ще се задълбочи още повече и защото банките са дори още по-обезпокоени за бъдещето на икономиката, отколкото са самите потенциални кредитоползватели, се казва в анализ на marketwatch.

Единствената грижа на ръководителите на Фед в момента на практика не е толкова да стимулират икономиката, колкото да наводнят пазара с ликвидност. Основният въпрос е наводняването да бъде толкова силно, че да има излишък на пари, който да предизвика заемането им. До момента това се прави чрез изкупуването на дългосрочни правителствени облигации и различни видове проблемни активи от страна на централната банка.

Този процес по наводняване би трябвало да продължи дотогава, докато не започнат да се появяват инфлационни проявления. Това, от своя страна, е другата цел на Фед – да се избегне драматичен спад в цената на активите, която да доведе до загуби за всички. Ако този план се сбъдне, тогава централната банка би трябвало да започне да изтегля излетите средства, но поне в обозримо бъдеще такъв момент не се вижда.

От гледна точка на инфлацията Фед ще срещне сериозни трудности. Докато едва преди година тя беше основният проблем пред по-хлабавата монетарна политика, сега потребителските цени вървят стремглаво надолу, като само при бензина поевтиняването през последните месеци надхвърля 50 на сто.

В четвъртък се очаква статистическите служби на САЩ да публикуват данните за инфлацията през ноември, като към момента прогнозите са за спад с 1,4 на сто или повече спрямо октомври, когато беше измерено понижение от 1 на сто. Това би означавало най-острия спад на инфлацията от средата на 30-те години насам, когато е краят на Голямата депресия.

Тази седмица ще бъдат изнесени и данни за пазара на труда, където се очаква ново разочарование и нов ръст на останалите без работа. Вчера пък стана ясно, че индустриалното производство е отбелязало спад за трети пореден месец, което допълнително сгъстява облаците над Фед.

С оглед всичко това решението за агресивна редукция е почти сигурно, но пък ефектите от него остават под въпрос. Призракът на дефлацията тегне все по-силно над САЩ, като много анализатори предричат именно дефлация през следващата година – нещо, което не се е случвало от средата на 50-те години. Освен това всяка грешна стъпка би струвала скъпо за цяла Америка.

Достатъчно е да посочим примера с Япония от края на 80-те и началото на 90-те години, когато азиатската държава се бореше със спукването на ипотечния балон по сходен начин – с понижение на лихвения процент. От тогава страната не успява да се пребори с трудностите, а валутата и става обект на непрекъснати спекулации заради ниската си доходност.

Дали и САЩ ще тръгнат по пътя на Япония все още е рано да се каже. Ясно е обаче, че с оглед срива в цените на суровините и настъпващата глобално рецесия все повече държави ще прибегнат до лихвени проценти в близост до нулата.