“Не” или “охи” – това е въпросът

Единственият, който има полза от подобни действия е самият Папандреу. По този начин той ще запази властта си в момент, когато опозицията говори за предсрочни избори и ще прехвърли отговорността за управлението на собствената си фамилия в последните десетилетия на политическите си конкуренти или дори на гласоподавателите. Не е много лидерско подобно поведение.

Гърция трябва да даде отговор на въпроса дали са съгласни да получат помощ на цената на реформи и лишения…Това е все едно да попитате едно дете дали си иска подаръка на Бъдни вечер или на другата сутрин на Коледа?

Опитът за прогнозиране на резултата от вота е невъзможен. Предварителните очаквания и самото поведение на съседите ни по време на тази криза говорят, че към момента отговорът ще е отрицателен. Въпреки всичко, последните интервюта и анкети показват, че ако има например референдум, гърците са силни в крещенето на анонимно, на моменти вандалско „НЕ“ и изключително страхливи в поемането на лична отговорност.

Очевидно, на всички трейдъри и инвеститори на капиталовите пазари им се наложи в последните месеци да не четат толкова отчети, колкото да се преквалифицират в политолози и да се опитат да разберат нещичко за историята на южната ни съседка, която не изобилства с положителни примери, особено що се отнася да частта за фалит на държавата. Те са го правили 5 пъти за последните 200 години и това им е коствало отсъствието им за 90 години от пазара.

В същото време, от другата страна на океана, вече имаме фалит, свързан с темата, който директно влезе в класацията топ 10 на фалитите в САЩ. „MF Global“ фалира заради експозицията си от европейски дълг. Дотук с компаниите с двестагодишна история.

Въпросите, които си задават задокеанските инвеститори сега, не е само коя институция колко дълг има към Европа, а и кой какви експозиции има към фалиралия посредник.

Независимо от нелошите данни от американската икономика, които засега не дават повод за притеснение за навлизане в рецесия, Фед намали очакванията си за ръста на БВП на американската икономика за следващата година, като съобщи, че засиленият мониторинг относно Европа продължава. Все едно могат да направят нещо друго.

Очевидно бъркотията на Стария континент ще властва на пазарите още дълго време, а с нея и волатилността, която никой не обича.

И все пак, наблюдавайки проблемите в САЩ и тези в Европа, не може да не си зададем въпроса защо Щатите нямат аналогичният проблем с Калифорния.

Всичките тези въпроси са за проблеми, които чакат своите отговори. И те няма да дойдат от пазарите, които политиците гледат за одобрение на всяко свое изказване.

Ще дойдат от промяна на основата, на начина на изграждане на едно обединение. Те рисуват един пъзел, който задава неудобният, но необходим въпрос: Кога ще се стигне до разпад на Европейския съюз, за да видим раждането на Европейски щати?