Според общоприетата теория влошаването на качеството на ипотечния пазар и ипотечните деривати в САЩ е основна причина за глобализацията на финансовата криза, пише Джон Карни, главен редактор на CNBC в коментар за изданието.

Това виждане е залегнало в обвиненията на щатската комисия за ценни книжа (SEC) срещу Goldman Sachs. Според регулаторите банкери на Goldman, корумпирани от неоправдани бонус схеми, са подмамвали европейски клиенти да изкупуват токсични ипотечни деривати, афиширани като безрискови.

Друга версия на същата история стоварва вината върху рейтинговите агенции. В нея се изтъква, че рейтинговите агенции са били корумпирани от собствената си система за възнаграждения, при която емитентите на облигации са плащали за получаването на „розови“ оценки за инвестиционните си продукти.

Розовите рейтинги са примамвали невинните европейци да купуват ипотечни облигации и структурирани дългове, както и да инвестират във всички останали "токсични" продукти на ипотечния балон.

Истината е, че съществуваше силно търсене за инвестиционни инструменти с първокласен кредитен рейтинг. Колкото повече финансови продукти получаваха висок кредитен рейтинг, толкова повече набъбваха балансите на банките, нуждаещи се от качествени рисково претеглени активи за покриване на изискванията за капиталова адекватност.

Нещо повече, знаем със сигурност, че германската банка, търгувала с Goldman Sachs - IKB Deutsche Industriebank, активно е искала от щатските си партньори да й осигуряват все повече и повече структурирани облигационни емисии с висок рейтинг и в голяма степен е пренебрегвала потенциалните рискове. Стига инвестиционният инструмент да е имал висок рейтинг и да е носел по-висока доходност от останалите ААА облигации, германската банка не се е интересувала какво се включва в него.

Това виждане е описано от Хюн Сон Шин, професор от университета в Принстън и автор на „Глобалното банково пресищане и рисковите премии по кредитите“ (Global Banking Glut and Loan Risk Premium). Шин твърди, че причина за кредитната безотговорност е „глобалното банково пресищане“ и по-конкретно разширяването на балансите на европейските банки.

Изследването повдига ключови въпроси, които в повечето случаи са пренебрегвани от анализаторите, ентусиазирани да демонизират щатската банкова система. Нещо повече, докладът показва, че именно европейските банки са тези, които в най-голяма степен са допринесли за задълбочаването на пропастта между щатските кредитополучатели и кредитори.

Казано с други думи, европейските банки бяха тези, които най-често ползваха депозитите на американците за кредитиране на щатския пазар на недвижими имоти чрез фондове на паричния пазар.

Защо европейските банки са изиграли тази роля? Според Шин причината се крие във въведените през 2008 г. от Европейския съюз (ЕС) капиталови регулации за банковия сектор, известни като Базел II.