Нека си представим еврото като затворник, осъден на смъртна присъда, чакащ да бъде екзекутиран всеки момент. И тъкмо когато сетния му час бе наближил, европейските лидери отложиха присъдата, за да дадат още малко живот на общата валута. Пазарите ликуват, така както и след всяка от предишните четири срещи на върха за „евро кризата“ - докато не раберат, че на фундаменталните проблеми още не се противодейства.

Такова е мнението на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, изразено в публикация за Project Syndicate.

Добрата новина след срещата е, че европейските лидери най-сетне осъзнаха омагьосания кръг на досегашните си действия - отпускане на заеми на банките, за да спасят правителствата, а след това на правителствата, за да оцелеят банковите системи.

По същия начин вече се признава, че спасителните заеми, които дават на новите кредитори предимство пред останалите влошават позицията на частните инвеститори, които просто започват да изискват по-високи лихвени проценти.

Наистина обезпокоителното нещо в цялата ситуация е колко дълго отне на европейските лидери, за да видят нещо толкова очевидно. И въпреки това решението, което беше взето на последната сбирка, не се различава значително от предишните. Преди година ЕС установи, че Гърция не може да се възстанови без растеж, а растеж не се постига с режим за строги икономии. И все пак малко бе направено по въпроса.

Последното предложение включва рекапитализиране на Европейската инвестиционна банка като част от пакета за растеж на стойност 150 млрд. долара. Но политиците са прекалено добри в „препакетирането“, а новите пари ще бъдат прекалено малка част от споменатата сума и дори няма да успеят да влезнат в обращение веднага.

Накратко казано, тези мерки са прекалено незначителни и ненавременни и са основани на базата на погрешна преценка на проблема и сбъркан икономически модел.

Надеждата е пазарите да възнаградят добродетелта - в случая режима на строги икономии. Но за съжаление пазарите са по-прагматични.

Ако суровите мерки отслабят икономическия растеж и така подкопаят способността да се изплаща дълга, както се и очаква да стане, то лихвените проценти няма да паднат. Инвестициите ще намалеят и така ще последва една неумолима спирала надолу, по каквато Гърция и Испания вече са поели.