Фалитите на САЩ: Исторически уроци за еврото

Кризите са също толкова характерни за смесицата от политика и финанси днес, колкото са били и в края на 19-ти век, допълва той.

Историята, разбира се, се повтаря

Освен през 1873 г. в своята книга „Нация от длъжници: Една нестандартна история на финансовите катастрофи в САЩ“ (A Nation of Deadbeats: An Uncommon History of America's Financial Disasters) американският историк Скот Рейналдс Нелсън описва подобни сътресения още през 1792 г., 1819 г., 1837 г., 1857 г., 1893 г. и 1929 г.

Във всичките тези случаи, както и сега, комплексното финансово инженерство неизменно е съпътствало спукването на инвестиционните балони.

Пример за това са железопътните облигации, свързани с кризата от 1873 г., за които финансовите посредници вярваха, че са достатъчно сложни, за да ги защитят от фалит.

„При всеки един от тези случаи сложната верига от институции, свързваща кредитополучателите с кредиторите, е правила различаването на добрите от лошите заеми невъзможно“, пише Нелсън, който е професор в College of William and Mary.

През 1837 г. спукването на инвестиционен балон на пазара на недвижими имоти в САЩ (отново) довело до банкова криза (отново), заради която през 1842 г. една трета от американските щати фалирали.

Паралелите с кризата в еврозоната е излишно да бъдат коментирани. Може единствено да споменем, че Гърция е в ролята на Мисисипи, чието правителство през онези далечни дни фалирало първо.

При това през 1837 г. САЩ са били приблизително на 60 г., колкото е Европейският съюз (ЕС) сега. Именно за това в светлината на последните събития тази криза е толкова интересна, коментира Чарлз Робъртсън, икономист на  Renaissance Capital в Лондон.