Глобалното свиване на доходите крие рискове

Ако нарастващото неравенство в доходите е една от причините за глобалната кредитна криза, правителствата и компаниите трябва да внимават при по-нататъшно понижаване на заплатите, тъй като това може да им изиграе лоша шега, пише Ройтерс.

В годините преди финансовата криза домакинствата акумулираха дългове, за да компенсират постепенното свиване на доходите си. Тъй като в днешни дни кредитирането е ограничено, по нататъшното орязване на заплатите крие сериозни социални рискове.

Фокусът върху продължаващия от десетилетия процес на задълбочаване на дисбаланса между богати и бедни в САЩ, Великобритания и други развити страни е един от най-трайните и показателни ефекти от продължаващата вече 5 години криза.

Изследванията на нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц върху най-богатите 1% от американското население, протестното движение „Окупирай Wall Street” и масовото надигане на леви партии по цял свят, илюстрират, това, което бизнесът, финансовият и политическият елит вече не могат да си позволят да игнорират.

Докато делът от брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ, който отива за заплати, спрямо 1970 г. се е понижил с 10 процентни пункта до 43%, делът, който се разпределя като печалба след данъци при акционерите на компаниите, се е удвоил за последните 7 години до 12% - тенденция, която HSBC определя като „една от най-стръмните криви в съвременните финанси“. 

Дали се страхувате от накърненото чувство за социална справедливост на гражданите или устойчивостта на раздутия дял от печалбите, който корпоративният свят получава, цифрите са шокиращи за всички. Последствията за националната психология, социалната политика и потреблението могат да са чувствителни, казва Марино Валенсис, инвестиционен директор на Baring Asset Management.

Като се вземе под внимание фактът, че средните доходи на американците не са по-високи, отколкото преди 20 години, Валенсис предупреждава, че социалните и политическите рискове от неравенството в САЩ ще се превърнат в основен проблем през следващите 5 до 10 години.

Този феномен обаче не е ограничен единствено до Съединените щати. Двадесет и шест от 34-те страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са преживяли спад на дела от БВП, който се разпределя за заплати, спрямо 1990 г.

Данни на Световната организация на труда (ILO) сочат, че след 1995 г. неравенството между 10-те процента с най-високи доходи и 10-те процента с най-ниски доходи се е увеличило в 23 от 31 водещи развити икономики.

Публикуван миналата седмица доклад на ILO разкрива, как понижаващият се дял от БВП, който се предоставя като заплати на работниците, се е оказал една от ключовите причини за раздуването на кредитния балон.

В периода от 1999 г. до 2011 г. средната продуктивност в развитите страни се е повишила над два пъти повече от заплатите, се посочва в доклада на ILO.