Изходът от войната в Сирия ще разбърка картите на газовия пазар в Европа

Изходът от войната в Сирия може да има сериозни последици за европейския газов пазар, тъй като враждуващите фракции са подкрепяни от основни играчи на газовия пазар – от една страна Иран и Русия, а от друга Катар, който иска да изгради нов газопровод до Европа през Сирия, пише в свой анализ руският всекидневник Комерсант.

Битката за Алепо и Дамаск може да предреши и бъдещите приходи на руския енергиен гигант Газпром.

Гражданската война в Сирия, която навлезе във втората си година, обикновено се разглежда през призмата на човешките права. Когато става въпрос за геополитически измерения пък, се говори за сблъсъка между основните сили в Близкия Изток.

Въпреки това от дълго време една друга тема се дискутира с половин уста от военни и дипломати в различните страни, ангажирани с разрешаването сирийската криза – енергийния аспект на конфликта.

Въоръженият конфликт в страната отразява в много отношения схватката между основните играчи на световния газов пазар, а златната ябълка в случая е достъпът до един толкова голям и благоприятен в ценово отношение пазар като европейския.

В началото на новия век Катар, който разполага с третите по големина залежи на природен газ в света и има достъп до огромното Северно находище в Персийския залив, за което спори с Иран, започна усилено да развива технологията за транспортиране на втечнен газ чрез LNG танкери.

Доставките на втечнен природен газ позволяват на Катар по-голяма пазарна диверсификация. Дори така обаче, като се вземе под внимание географското разположение на страната, всичко зависи от сигурността в Персийския залив. В случай на конфликт между Иран и Запада Техеран заплашва да затвори пролива Хормуз, през който преминават катарските танкери.

Ето защо Катар иска да построи газопровод, който да заобикаля проливите. Емирството проучва възможността да построи газопровод до Европа по суша още от 2008 г. Газта за този газопровод ще бъде осигурена от Северното находище, което Иран нарича Южен Париж. По този начин Катар ще затвърди претенциите си над находището в момент, когато Иран е замразил развитието на газопреносната си инфраструктура заради санкциите, наложени от Запада във връзка с ядрената програма на ислямската република.

За да осъществи своя проект, Катар се нуждае от разрешението само на 3 страни – Саудитска Арабия, Йордан и Сирия, която е единственият проблем, докато режимът на Башар Асад е все още на власт. Ето защо не е чудно, че Катар е един от основните поддръжници на сирийската опозиция.

Все пак режимът на Башар Асад има верен съюзник в лицето на Иран - страната с вторите по големина залежи на газ в света – който отдавна иска да построи газопровод до бреговете на Сирия, тъй като това ще му позволи да изнася газ по цял свят.

Заради западните санкциите обаче чуждестранните инвеститори не се осмеляват да инвестират в подобни проекти на иранска територия, а страните от Европейския съюз дори не биха обсъждали опцията да купуват ирански газ.

Все пак, ако иранският газ достигне средиземноморския бряг, това може да реши проблема. Дори ако западните енергийни компании отказват да купуват ирански суровини директно, Техеран може винаги да продава газ на Европа чрез посредници.

В този контекст продължаващата сирийската криза е доста изгодна за Русия. Ако сирийската опозиция не успее да свали режима на Башар Асад, не може да става и дума за газопровод от Катар до Турция и Европа.

Ето защо, докато Катар, Иран и ЕС се борят за съдбата на Сирия, Газпром продължава да развива своите два мега проекта – Северен поток и Южен поток, които, ако са готови преди войната в Сирия да е приключила, може да позволят на Москва да запази позициите си на европейския газов пазар – нещо изключително важно за руския бюджет.