Цената да създадеш iPhone

След като проливните дъждове унищожават семейната къща в родното село на Донг, мъжът се превръща в нещо като новобранец в световната технологична индустрия.  Висок и жилав, Донг се извисява над съпругата си Саломе. Той често се бори скрие усмивката си, която кара и без това високите му скули да изпъкват още повече. Донг е женен за Саломе по любов и християнската им вяра ги превръща в аутсайдери в култура, доминирана от уредените бракове, индуизма и будизма. Подобно на много фермери, двойката не намира градския живот за по-лесен.

В някакъв момент Донг плаща 250 долара на брокер, който му обещава да го уреди с добра работа в чужбина. Човекът след това го свързва с друг брокер в Катманду, представител на една от над 750 подобни фирми в страната. Донг му оставя паспорта си и започва да чака. На 14 октомври 2012 г. Му се обаждат и му казват да отиде на летището в Катманду, тъй като самолетът му излита след три часа. Условието е мъжът да носи 500 долара в себе си, колкото изкарва за около половин година.

Донг обяснява, че няма шанс да събере толкова пари, но брокерът го убеждава да отиде, но да носи колкото пари може да събере. Семейството взема 350 долара заем от местен кредитор. Мъжът дава парите на брокера и казва, че това е всичко, което има. Следва среща с третия агент, поредното звено в дългата верига от хора, които ще го отведат до така желаната работа.

Заминава с раница, в която има комплект за бръснене, малко дрехи, две библии и три семейни снимки. Казва сбогом на плачещата си съпруга, а след това се качва на микробус и потегля по прашния път към Катманду. Както му е обещано, третият агент го очаква на летището и носи паспорта на Донг. Казва му, че ще му даде документа, само ако му предостави парите, но мъжът му отговаря, че няма какво повече да даде. Подписва договор, според който е длъжен да плати на агента 400 долара. Ако не го подпише, губи работата си на момента. Още при да е влязъл във фабриката, той дължи 1000 долара.

Донг подписва и получава паспорта си заедно с куп други документи. По думите му брокерите са му забранили да говори за таксите, които им е платил. Няколко часа по-късно Донг се качва на самолет за първи път. Още 41 души, пътуващи с него, отиват към Flextronics. Когато новобранците пристигат в Куала Лумпур на 15 октомври, на летището ги посреща представител на компанията. Той взима паспортите им, настанява мъжете в автобус и заедно се отправят на юг от града, а след това ги настанява в хостела, в който трябва да живеят.

До края на октомври работата по производството на камери за iPhone просто кипи. На работниците им се налага да стават в 5 ч. сутринта, чакат да ги вземе автобус, а в 7 ч. работният ден започва. Обличат бели престилки със здраво затегнати качулки, а памучни маски крият лицата им. 12-часовите смени преминават в интериор от бели плочки и флуоресцентни лампи.

В завода работят около 3000 жени от Виетнам и Индонезия, но непалските работници рядко контактуват с тях. Според договорите работниците, които работят по 12 часа на ден, получават по 178 долара на месец. Това е минималната работна заплата.

В Сан Франциско Шилер обяснява, че камерата на iPhone 5 е с 25% по-малка от предходната, но прави по-ясни снимки, тъй като лещите й са добре центровани. Работата на Донг всъщност не е да прави лещи, а да ги тества. В по-добрите си дни, казва, че може да провери до 4 лещи в минута.

През ноември работниците забелязват, че броят на проблемите и авариите нарастват. Производството се забавя до края на месеца. Посредническите агенции в Непал са извикани в Куала Лумпур на среща на 19 декември. Когато отиват, става ясно, че Apple отхвърля 7 от всеки 10 камери. Налага се производството да бъде спряно. Донг и колегите му са изпратени в хостела си. Повече от 20 дни те не знаят какво се случва.

Чак на 10 януари десетки полицаи и един мъж от непалските брокери, който работи за Flextronics изкарват всички мъже на двора между двете високи кули на хостела. С мегафон им съобщават, че работните им места са закрити и всички ще бъдат изпратени у дома. Получават писма, в които Flextronics обвинява за случилото се „настоящата икономическа среда“. Жените също са уволнени.

В друго писмо се посочва, че мъжете ще получат заплати до края на януари, плюс един месец. Всеки получава по 600 долара, а повечето мъже дължат много повече. Казват им, че всички ще бъдат изпратени вкъщи възможно най-бързо. Но мениджърите държат паспортите на над 1300 работниците и им дават указания да не напускат хотела. Полетите им са отменени и отново не им дават информация. Минават седмици, визите им изтичат, а работниците вече са със съмнителен правен статут. Ако някой от работниците напусне хотела, може да бъде арестуван.