Стиглиц: Мерките за строги икономии възпрепятстват икономическия растеж

Реалният (изгладен спрямо инфлацията) БВП на глава от населението в повечето от страните в Северното полукълбо е нисък в сравнение със стойностите му през 2007 г. В Гърция икономиката се сви с 23%. За последните шест години Германия – най-добре представящата се държава в Европа – отчете мизерен среден годишен икономически растеж от 0,7%. Американската икономика все още е приблизително с 15% по-малка, отколкото би била, ако растежът бе продължил, дори и с умерена траекторията, преди кризата.

Но дори и тези цифри всъщност не ни казват колко лоши са всъщност нещата, защото БВП не е най-добрият измерител на успеха. Далеч по-точен измерител са доходите на домакинствата. Медианният реален доход в САЩ е под нивата си от 1989 г., т.е. от преди четвърт век. Медианният доход на мъжете, работещи на пълен работен ден, днес е по-нисък в сравнение с размера му преди 40 години.

Някои като икономиста Робърт Гордън предположиха, че трябва да се приспособим към новата реалност, при която дългосрочният растеж на производителността ще бъде далеч под този, който наблюдавахме през последното десетилетие. Всичко изглежда пределно ясно - освен ако не се променят правителствените политики, периодът на разочарование ще продължи дълго.

Пазарите не се самокоригират. Стоящите в основата проблеми, които очертах по-рано, могат да се влошат - а много от тях вече се влошиха. Неравенството води до слабо търсене. Разширяващото се неравенство дори отслабва търсенето още повече, а в много страни, включително и в САЩ, кризата само влоши неравенство.

Търговските излишъци на Северна Европа се увеличиха, дори след като Китай модифицира модела си на икономически растеж. По-важното е, че пазарите никога не са били добри в постигането на своите бързи структурни трансформации. Преминаването от селското стопанство към промишленото производство, например, е бе доста плавно? Напротив - то бе съпроводено от значителна социално дислокация и от Голямата депресия.

Този път също не е по-различен, но в някои случаи дори може да бъде по-страшен. Секторите, които могат да растат, отразявайки нуждите на гражданите, са услугите като образование и здравеопазване, които традиционно се финансират публично и то за добро. Но вместо правителствата да улесняват прехода, мерките за строги икономии го възпрепятстват.

Вместо това сегашните трудности са резултат от погрешните политики. Има алтернативи. Но ние няма да ги открием при самодоволните елити, чиито доходи и портфейли с акции растат за пореден път. Изглежда, че само някои хора трябва да се адаптират към един постоянен, по-нисък стандарт на живот. За съжаление, тези хора изглежда са повечето хора.