Глобалният данък върху богатството приближава

Глобалната реформа на корпоративния данък, която влезе в сила тази година, си беше цяло чудо. Преди по-малко от десетилетие малцина биха помислили, че е реалистично повечето държави в света някога да се съгласят да затворят вратичките в корпоративното данъчно облагане, да въведат глобална минимална ставка и да решат как да разпределят допълнителните постъпления от над 200 млрд. долара годишно помежду си.

И все пак го постигнахме. Някои части от глобалната корпоративна данъчна реформа все още предстои да бъдат ратифицирани, но минималното ниво вече се прилага широко. А след като едно чудо стана възможно, защо да не го последва второ? Ето така трябва да гледаме на неотдавнашните вълнения относно нещо подобно: международните усилия за преразглеждане на дефектната система за данъчно облагане на свръхбогатите, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

През февруари икономистът Габриел Зукман – критик на всички богати данъчни оптимизатори – представи на финансовите министри от Г-20 предложение за глобален данък върху милиардерите по искане на Бразилия. Страната, която в момента е ротационен председател на групата, иска да премине към следващия етап от глобалния данъчен дневен ред - той може да бъде затваряне на вратичките, които позволяват на най-богатите хора в света да плащат много малко данъци.

Това беше първият път, когато въпросът е повдигнат на среща на Г-20, като „повечето министри, които говориха в Сао Пауло, похвалиха Бразилия за повдигането му“, казва Зукман. Той отбелязва, че състоянието на топ богаташите е нараствало със 7-8 процента годишно през последните десетилетия - в реално изражение - в сравнение с 2-3 процента темп на растеж за средното богатство.

Зукман предлага годишен данък от 2 процента върху богатството на около 3000-те човека в света, които са милиардери в долари. Това не е чист данък върху богатството, а хибриден налог (включващ и данък върху доходите), основан на идеята, че ултрабогатите намират за лесно да извадят приходите си от каквито и да било облагаеми категории (като съхраняват печалбите в холдингови компании, например).

Целта е да се преодолеят правните структури, които позволяват на свръхбогатите да минимизират облагаемия доход съгласно различните национални данъчни кодекси, като се заявява, че те не трябва да водят до по-малко данък от 2 процента от нетното им състояние. Всички действително платени данъци върху доходите и богатството ще бъдат приспаднати. Това все още ще запази финансовата дистанция между милиардерите и останалите от нас.

Може би звучи утопично - невероятно сложно и политически мъртвородено. Но така първоначално звучеше и глобалната корпоративна данъчна реформа, чиито технически предизвикателства бяха преодолени и чиято политика постигна изненадващи и положителни обрати. Спомнете си, че политическата работа беше извършена съвместно между Франция и САЩ, водени от Доналд Тръмп, със сигурност един от най-малко международните им президенти в историята.

Вече има забележителни примери на политическа подкрепа. Финансовият министър на Франция одобри идеята както на ниво Г-20, така и на европейско. Министри не само от Бразилия, но и от Южна Африка, Испания и Германия също застанаха зад нея. Ами САЩ? Зукман посочва, че последният бюджет на Джо Байдън включва данък върху милиардерите, който е „много подобен по дух“ на собственото му предложение.

Разговорите, които проведох, пише авторът, ме убеждават, че една втора администрация на Байдън би искала да надгради над забележителните си постижения в инфраструктурата и индустриалната политика, а и това със сигурност е привлекателен начин за финансиране.

Това е още по-валидно за Европа. Основното политикономическо предизвикателство на ЕС във финансовата сфера е как да се съчетае осъзнатата необходимост от много повече инвестиции в отбрана, инфраструктура и зелена индустрия със строгите национални фискални правила и съпротивата срещу вземането на заеми от Съюза като единен субект. Но със сигурност ще бъде трудно да се устои на координиран и следователно защитен от прехвърляне на богатство данък в блок, където правото на свободно движение е гарантирано от договор.

Зукман и неговите сътрудници изчисляват в последния си доклад за укриването на данъци, че тяхното предложение ще доведе до набиране на около 40 милиарда евро годишно в цяла Европа. Сумата за ЕС е по-малка, но тя би покрила почти една четвърт от бюджетните му разходи през 2024 г. И това е само от милиардерите. Едва ли притиснатите фискално политици ще пощадят лицата със стотици и дори десетки милиони.

В ретроспекция „прехвърлянето на печалби“, което позволи огромното избягване на данъци от мултинационалните компании, беше обречено на провал поради две причини: изключителният натиск върху публичните бюджети след глобалната финансова криза и общественото недоволство, че корпорациите не плащат справедливия си дял. И двете условия са налице днес по отношение на свръхбогатите индивиди. Глобалният данък върху богатството може да стане реалност по-рано, отколкото си мислите, завършва Сандбу.