Защо световното възстановяване е толкова бавно?

Тези тенденции задържат доходите и БВП. За цялата икономика, която включва както трудовата сила, така и производството, деградацията на уменията и достойнството на работниците нанася повече щети, отколкото слабото възстановяване на БВП.

Обяснението, което теорията за секуларната стагнация дава за недостатъчното създаване на работни места чрез недостатъчно инвестиране, гледа назад. По-вероятно е недостатъчната покупателна способност на работещите на непълно работно време да доведе до предпазливост на капиталовите инвестиции, каквито и да са лихвените равнища.

Всъщност най-големият проблем на трудовите пазари не се свързва толкова много с финансите, колкото с асиметрията при създаването на работни места и с унищожаването. Лесно е да се унищожат или да се обезценят работни места чрез новите технологии и стремежа към ефективност. Трудно е да се създадат добри нови работни места особено в бюрократично развитите икономики, които вече покриват толкова много нужди и желания.

Тази асиметрия е заплаха от поколения на много места, но правителствата и бизнес ръководителите свикнаха усилено да се борят за отслабването й чрез създаването на това, което германците в крайна сметка нарекоха социалния пазарен модел.

Моделът имаше простичка цел - да накара икономиката да работи за обществото. За да се постигне това, заплатите се поддържаха като цяло на задоволително ниво, а времето, прекарано в трудовите редици, намаля с повишаването на промишлената производителност. Правителствените програми за създаване на работни места помогнаха безработицата да бъде под контрол.

Законите и социалният консенсус подкрепиха развитието на такива трудоемки сектори като туризма и здравеопазването.

За съжаление системата изгуби гъвкавостта си до към 80-те години, особено в Европа. Работните места станаха толкова сигурни и толкова скъпи за работодателите, че наемането се превърна в значително рисково начинание, а съкращаването на работна сила става изключително доходно. В допълнение политиците и бизнес лидерите започнаха да обръщат по-малко внимание на социалните предизвикателства, породени от безработицата и непълната заетост.

Финансовата криза показа болезнените последици от комбинирането на прекалено ограничаващи закони и официалната липса на загриженост. Както в САЩ, така и в Европа, компаниите и правителства бързо освободиха от работа служители и възприеха почасовата работа и аутсорсинга, за да намалят разходите за заплати. Въпреки това работодателите наемаха и все още наемат с неохота.

Въпреки че равнищата на безработица сега спадат, може да се направи много повече. Термин като секуларна стагнация дава грешна представа. Забавянето на растежа на населението е секуларна тенденция. Високата безработица до голяма степен е резултат от лош избор на мерки.

Моделът на социалния пазар може отново да работи. До голяма степен успешните трудови реформи в Германия от последното десетилетие дават някои насоки как да се действа. Списъкът с промени, които биха помогнали, включва намаляване на трудовите данъци, увеличаване на правителствените субсидии за наемане, големи инфраструктурни програми и финансово преструктуриране, за да се премахнат ограниченията, създадени от големите дългове.

Усилията в тази насока биха довели до по-бърз растеж на БВП, но това не трябва да бъде най-важната цел. Борбата срещу трудовата асиметрия трябва да бъде в центъра на икономическата политика, тъй като загубата на добри работни места нанася повече щети, отколкото загубата на няколко процентни пункта от БВП.

Точно сега обаче правителствата губят тази битка.

(БТА)