Корпоративният кокаин

Обикновено финансовите ексцесии се свързват повече с банките, отколкото с акциите на стабилни компании. Докато финансовият сектор на богатия свят, сочен за мозъка на икономиката, бе обзет от безумие в навечерието на катастрофата от 2007-2008 година,  то други големи фирми се държаха благоразумно, като избегнаха натрупването на прекалено големи задължения, запазиха контрола върху разходите си и не изпуснаха от очи дългосрочните възможности в нововъзникващите пазарни икономики, пише The Economist. 

В епохата на слаб растеж и ниски лихви, с каквито се характеризираше периодът след срива, обаче се появяват все повече доказателства, че уж стабилните компании са замесени в своеобразни финансови ексцесии: едно опасно пристрастяване към изкупуване на  собствените си акции.

През последните 12 месеца американските фирми са купили собствени акции за над 500 млрд. долара - сума, близка до рекорда. От Apple до Walmart, най-печелившите и известни компании имат големи схеми за обратно изкупуване на собствени акции. IBM дава два пъти повече пари за изкупуване на свои акции, отколкото за изследвания и развитие. Exxon е изхарчила над 200 млрд. долара за изкупуване на собствени акции – сума, достатъчна, за да купи заклетия си враг BP. 

Това явление е по-малко крайно в други държави, но става популярно дори в страни с консервативна корпоративна култура. Увлечени в тази тенденция от фирми като Toyota и Mitsubishi, японските компании изкупуват свои акции за рекордни суми.

Изкупуването на собствени акции не е непременно лоша идея. Когато фирмите купуват свои акции на открития пазар, те връщат излишни пари на своите акционери, до голяма степен по същия начин, по който плащат дивиденти. И ако фирмите не могат да намерят възможности за печеливши инвестиции, то връщането на парите обратно на инвеститорите е правилното нещо, което те трябва да направят.

В много отношения увеличението на изкупуването на собствени акции е симптом за слабия икономически растеж на богатия свят.

Тази практика обаче може да бъде и източник на проблеми, главно по две причини. Първо, и краткосрочните инвеститори, и мениджърите имат стимули да прекаляват с обратното изкупуване и да пренебрегват дългосрочните инвестиционни проекти. Обявяването на схема за обратно изкупуване може да предизвика внезапно покачване на цените на акциите и бързо натрупване на голямо количество от тях от краткосрочните инвеститори.

Като намаляват броя на наличните акции, схемите за обратно изкупуване освен това могат да повишат изкуствено печалбата на съответната фирма за една акция. Това помага да бъде обяснено защо мениджърите, чието възнаграждение зависи от постигането на конкретна печалба за акция, обичат да изкупуват собствени акции.

Второ, възможно е някои фирми да взимат прекалено големи кредити, за да плащат за навика си да изкупуват обратно свои акции. Американските компании, ако бъдат включени в сметката международните им операции, са само умерено задлъжнели; за рекордните обратни изкупувания се плаща с рекордните печалби.

Общите числа обаче са изкривявани от малко на брой, богати на средства гиганти като Google. През 2013 г. 38% от фирмите са плащали за изкупуване на собствени акции повече, отколкото техните парични потоци са можели да понесат - положение, което не може да се поддържа. Глобалните баланси на някои американски мултинационални корпорации привидно са здрави, но всъщност са опасно неуравновесени. Те взимат огромни кредити у дома, за да плащат за изкупуването на свои акции, а в същото време държат пари в чужбина, за да избегнат високото корпоративно данъчно облагане в САЩ.

Под черта

Ако фирмите прекалят с обратното изкупуване на свои акции и спрат инвестициите, изкуствено надутите цени на акциите в крайна сметка ще спаднат главоломно. Ето защо инвеститорите трябва да отделят сериозно внимание на този въпрос. В дългосрочен план е  необходимо те да направят така, че схемите за плащане на шефовете да не създават погрешен стимул за обратно изкупуване на акции.

В краткосрочен план инвеститорите трябва да дават на желаещите фирми разрешение да инвестират. Има някои признаци, че това започва да се случва. Според проучване на Bank of America Merrill Lynch рекорден брой мениджъри на фондове сега мислят, че фирмите инвестират прекалено малко; само едно малцинство иска по-големи парични постъпления.

Това дава повод за задоволство: акционерният капитализъм е за икономически растеж и съзидание, а не просто за подялба на плячката.

(БТА)