Китай ще се превърне в най-големия чуждестранен инвеститор в света до 2020 г.

Китай ще се превърне в най-големия чуждестранен инвеститор в света до края на това десетилетие, като размерът на активите, притежавани от азиатската страна в чужбина, ще се утрои от текущите 6,4 трлн. долара до близо 20 трлн. долара до 2020 г., сочи ново изследване, цитирано от Financial Times.

Въпреки че голяма част от сумата ще бъде под формата на международни валутни резерви и портфейлни инвестиции, ще расте делът на преките китайски инвестиции в развитите западни държави, гласи съвместният доклад на фирмата за икономически анализи Rhodium Group и базирания в Берлин Институт за китайски изследвания Mercator.

Позовавайки се на историческия опит на други държави, се изчислява, че общият изходящ обем на китайските чуждестранни инвестиции в глобален план, който включва инвестиции в корпоративни сливания, придобивания и стартъпи, ще се увеличи от 774 млрд. долара до 2 трлн. долара до 2020 г.

Прогнозите в доклада са ценни, тъй като официалните данни за изходящите потоци на преките чужди инвестиции от Китай и приемащите страни се считат за нискокачествени и не дават ясна представа за реалните инвестиционни потоци.

За близо десетилетие китайският изходящ инвестиционен поток нарасна от почти нищо до над 100 млрд. долара годишно, което отреди на Поднебесната империя третото място в класацията на най-големите износители на преки инвестиции в света.

Европа, например, приветства китайските капитали с отворени обятия особено в разгара на финансовата криза и при отслабването на икономиката на еврозоната.

Но авторите на доклада предупреждават, че растящите китайски инвестиции изискват и промяна в отношението на приемащите пазари и политиците им, за да могат да се възползват напълно от възможностите и да удържат рисковете.

Докато осъществените по-рано китайски инвестиции бяха с фокус енергетика и природни ресурси в развиващите се държави, инвеститорите търсят все по-нови възможности в Европа и САЩ.

Между 2000 и 2014 г. китайските компании похарчиха 46 млрд. долара за 1 047 инвестиционни проекта в 28-те държави членки на ЕС, като по-голямата част от сделките бяха сключени по време на финансовата криза в периода 2008-2009 г.

До момента Великобритания е най-големият приемник на китайските инвестиции, като за този период кумулативно размерът им е за 12,2 млрд. евро. Германия е втора с 9,6 млрд. евро, а трета – Франция, с 5,6 млрд. евро.

След спад през 2013 г. до 6 млрд. евро от над 7 млрд. евро в 2011 г. и 2012 г. китайските инвестиции в Европа отново растат през 2014 г., достигайки рекордните 14 млрд. евро за цялата година.

Секторите енергетика, автомобилно производство, хранително-вкусова промишленост и недвижими имоти привлякоха най-много китайски пари в Европа.

Въпреки последния рязък скок и опияняващите предсказания за китайските инвестиционни потоци в бъдеще страната все още наваксва.

„Китай е уникален и важен, защото вече е огромен глобален инвеститор и има потенциала да се превърне в единствения най-важен двигател за ръста на преките инвестиции в световен мащаб в следващото десетилетие“, гласи доклада.

Въпреки че Китай е най-големият търговец на стоки, неговият дял във финансовите активи и пасиви в глобален план едва достига 3,4% до 2011 г. Днес делът на акциите в изходящите инвестиционни потоци спрямо брутния вътрешен продукт възлиза на само 7% спрямо 38% за САЩ, 20% за Япония и 47% за Германия.

Един от проблемите, който може да осуети ръста на китайските инвестиции, са продължаващите трудности, които международните компании срещат при опитите си да инвестират в Китай.

„Що се отнася до официалните рестрикции за преки инвестиции – Китай се счита за една от най-малко отворените страни сред Г-20“, гласи доклада на авторите Rhodium Group и Института за китайски изследвания Mercator. „Освен това има неформална дискриминация спрямо чуждите компании.“

Друг проблем е, че китайските компании се радват на широк набор от държавни субсидии, включително достъп до евтин капитал и помощ от китайското правителство, когато инвестират в чужбина. За сравнение – европейските компании не могат да получат държавна помощ, когато наддават за активи в Европа.

Тъй като забраната за оказване на държавна помощ е валидна само за европейски компании, много китайски инвеститори успяват да дадат по-добри оферти от европейските си конкуренти, наддавайки за активи на Стария континент, заради подкрепата на Пекин.