Германия, Гърция и бъдещето на Европа

Помагам на държави да преодолеят финансовите си кризи вече 30 години и изучавам икономическите кризи на 20 век като основа за консултантската си дейност. При всички кризи съществува естествен дисбаланс между силите на кредитора и на задлъжнелия. Затова успешното управление на кризи зависи от мъдростта на кредитора. Във връзка с това силно насърчавам Германия да преосмисли подхода си към Гърция, пише Джефри Сакс* за project-syndicate.org.

Причините за една финансова криза се крият в прекомерната задлъжнялост на страната, която най-общо е в резултат от комбинацията на лошо управление от задлъжнялата страна, прекомерен оптимизъм, корупция и лошата преценка и слабите стимули на банките кредитори. Гърция се вписва в този модел.

Гърция имаше огромни дългове при присъединяването си към еврозоната през 2001 г., като държавният дълг възлизаше на около 99% от брутния вътрешен продукт (БВП). Като нов член обаче страната можеше лесно да взима заеми между 2000 и 2008 г., а съотношението между дълга и БВП се повиши до 109%.

Когато просперитетът на една страна зависи от продължителните притоци на капитал, внезапно спиране или обръщане на финансовите потоци предизвикват рязко свиване. В Гърция лесното кредитиране спря с настъпването на световната финансова криза през 2008 г. Икономиката се сви с 18% между 2008 и 2011 г., а безработицата скочи от 8% на 18%.

Най-очевидната причина за това бяха по-ниските държавни разходи, които намалиха съвкупното търсене. Работниците в публичния сектор загубиха работата си, а строителните проекти спряха. С намаляването на доходите другите вътрешни сектори се сринаха.

Друг фактор за икономическия колапс на Гърция не е толкова очевиден: свиването на банковите кредити. След като банките загубиха достъпа си до междубанковите кредитни линии в чужбина, те ограничиха отдаването на заеми и започнаха да събират просрочените такива. Вътрешните вложители също започнаха да теглят депозитите си, страхувайки се от неплатежоспособност на банките и – благодарение на германския финансов министър Волфганг Шойбле, за членството на страната си в еврозоната. Подобно на свиването на съвкупното търсене, свиването на банковите заеми имаше мултиплициращ ефект. Нарастващата финансова нестабилност накара вложителите и чуждите финансови институции също да изтеглят кредитите и депозитите си от гръцките банки.

При нормални обстоятелства икономиките преодоляват дълговата си криза като орязват държавния дефицит, преместват фокуса на производството от местни продажби към износ и рекапитализират банките. Бюджетният излишък и приходите от износ позволяват на икономиката да обслужва външния си дълг, а рекапитализацията на банките позволява подновяване на кредитната експанзия.

Ако тласъкът на износа е достатъчно голям и бърз, печалбата от него до голяма степен компенсира вътрешното търсене, а цялостното производство се стабилизира и дори отново започва да расте. Испания, Ирландия и Португалия успяха да омекотят спадовете си след 2008 г. с ръст на печалбата си от износ. Гърция обаче не успя. Всъщност гръцката печалба от износ през 2013 г. е на стойност 53 млрд. евро и е с 3 млрд. евро по-малка от тази през 2008 г., когато вътрешното търсене се срина.

Това не е изненадващо по три причини. Първо, европейските спасителни пакети не рекапитализираха гръцкия банков сектор (фокусът беше върху спасяването на гръцките и френските банки), а потенциалните износители не успяха да получат оперативни кредити, за да подкрепят нуждите си от модернизация. Второ, гръцката икономическа база е твърде тясна, за да поддържа значителен краткосрочен ръст на износа. Трето, административните, регулаторните и данъчните препятствия спряха реакцията на износа, особено след като повишаването на данъците като част от спасителните пакети направи още по-трудно за малките и средни предприятия да растат и да се установяват на пазарите в чужбина.

По мое мнение, казва Сакс, политическият отговор на партньорите на Гърция, начело с Германия, е неразумен и изключително непрофесионален. Те предприеха разширяване на нови заеми, за да може Гърция да обслужи вече съществуващите си такива, без да възстановят банковата система на страната или да насърчат износната ѝ конкурентоспособност. Първоначалният спасителен пакет от 110 млрд. евро през 2010 г. бе използван, за да се изплати държавния дълг към германските и френските банки. В резултат на това Гърция дължи още повече на официалните си кредитори: Международния валутен фонд (МВФ), Европейския фонд за финансова стабилност и Европейската централна банка (ЕЦБ). И макар че гръцките дългове към частните кредитори бяха отчасти облекчени, вече бе твърде късно, защото страната не може да обслужва дълговете си към официалните кредитори.