Помагам на държави да преодолеят финансовите си кризи вече 30 години и изучавам икономическите кризи на 20 век като основа за консултантската си дейност. При всички кризи съществува естествен дисбаланс между силите на кредитора и на задлъжнелия. Затова успешното управление на кризи зависи от мъдростта на кредитора. Във връзка с това силно насърчавам Германия да преосмисли подхода си към Гърция, пише Джефри Сакс* за project-syndicate.org.
Причините за една финансова криза се крият в прекомерната задлъжнялост на страната, която най-общо е в резултат от комбинацията на лошо управление от задлъжнялата страна, прекомерен оптимизъм, корупция и лошата преценка и слабите стимули на банките кредитори. Гърция се вписва в този модел.
Гърция имаше огромни дългове при присъединяването си към еврозоната през 2001 г., като държавният дълг възлизаше на около 99% от брутния вътрешен продукт (БВП). Като нов член обаче страната можеше лесно да взима заеми между 2000 и 2008 г., а съотношението между дълга и БВП се повиши до 109%.
Когато просперитетът на една страна зависи от продължителните притоци на капитал, внезапно спиране или обръщане на финансовите потоци предизвикват рязко свиване. В Гърция лесното кредитиране спря с настъпването на световната финансова криза през 2008 г. Икономиката се сви с 18% между 2008 и 2011 г., а безработицата скочи от 8% на 18%.
Най-очевидната причина за това бяха по-ниските държавни разходи, които намалиха съвкупното търсене. Работниците в публичния сектор загубиха работата си, а строителните проекти спряха. С намаляването на доходите другите вътрешни сектори се сринаха.
Друг фактор за икономическия колапс на Гърция не е толкова очевиден: свиването на банковите кредити. След като банките загубиха достъпа си до междубанковите кредитни линии в чужбина, те ограничиха отдаването на заеми и започнаха да събират просрочените такива. Вътрешните вложители също започнаха да теглят депозитите си, страхувайки се от неплатежоспособност на банките и – благодарение на германския финансов министър Волфганг Шойбле, за членството на страната си в еврозоната. Подобно на свиването на съвкупното търсене, свиването на банковите заеми имаше мултиплициращ ефект. Нарастващата финансова нестабилност накара вложителите и чуждите финансови институции също да изтеглят кредитите и депозитите си от гръцките банки.
При нормални обстоятелства икономиките преодоляват дълговата си криза като орязват държавния дефицит, преместват фокуса на производството от местни продажби към износ и рекапитализират банките. Бюджетният излишък и приходите от износ позволяват на икономиката да обслужва външния си дълг, а рекапитализацията на банките позволява подновяване на кредитната експанзия.
Ако тласъкът на износа е достатъчно голям и бърз, печалбата от него до голяма степен компенсира вътрешното търсене, а цялостното производство се стабилизира и дори отново започва да расте. Испания, Ирландия и Португалия успяха да омекотят спадовете си след 2008 г. с ръст на печалбата си от износ. Гърция обаче не успя. Всъщност гръцката печалба от износ през 2013 г. е на стойност 53 млрд. евро и е с 3 млрд. евро по-малка от тази през 2008 г., когато вътрешното търсене се срина.
Това не е изненадващо по три причини. Първо, европейските спасителни пакети не рекапитализираха гръцкия банков сектор (фокусът беше върху спасяването на гръцките и френските банки), а потенциалните износители не успяха да получат оперативни кредити, за да подкрепят нуждите си от модернизация. Второ, гръцката икономическа база е твърде тясна, за да поддържа значителен краткосрочен ръст на износа. Трето, административните, регулаторните и данъчните препятствия спряха реакцията на износа, особено след като повишаването на данъците като част от спасителните пакети направи още по-трудно за малките и средни предприятия да растат и да се установяват на пазарите в чужбина.
По мое мнение, казва Сакс, политическият отговор на партньорите на Гърция, начело с Германия, е неразумен и изключително непрофесионален. Те предприеха разширяване на нови заеми, за да може Гърция да обслужи вече съществуващите си такива, без да възстановят банковата система на страната или да насърчат износната ѝ конкурентоспособност. Първоначалният спасителен пакет от 110 млрд. евро през 2010 г. бе използван, за да се изплати държавния дълг към германските и френските банки. В резултат на това Гърция дължи още повече на официалните си кредитори: Международния валутен фонд (МВФ), Европейския фонд за финансова стабилност и Европейската централна банка (ЕЦБ). И макар че гръцките дългове към частните кредитори бяха отчасти облекчени, вече бе твърде късно, защото страната не може да обслужва дълговете си към официалните кредитори.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай


преди 11 години Кризата от 2008 година дойде от спукването на СТРОИТЕЛНИЯ БАЛОН в САЩ и свързаните с него ТОКСИЧНИ ИПОТЕЧНИ ОБЛИГАЦИИ опаковани от рейтинговите агенции със степен на риска "ААА". ИНВЕСТИТОРИТЕ на тези облигации бяха европейски централни банки и фондове.Преодоляването на кризата в европейски държави протече с отпускането на кредити от ЕЦБ , като лихвите за укрепване на НЕМСКАТА банкова система бяха 0,7%, а на колегите им от ГЪРЦИЯ достигаха до 7% !!Спомняте си за проблема в немската КОМЕРЦБАНК и как беше решен той през 2013 година - Германия тегли от ЕЦБ нисколихвен заем след което с него увеличи дяловото си участие в проблемната банка. В НБГ влезнаха АМЕРИКАНСКИ и КАНАДСКИ фондове, които не само не я стабилизираха , но я и декапитализираха с надеждата ЕЦБ отново да отпусне поредния стабилизационен заем гарантиран от гръцката държава.За новите собственици на НБГ не е важно дали лихвата е 0,7% или 7% защото гарант по плащанията ще е гръцката държава, а не собствениците на банка отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Джефри Сакс е съветник и на Бан Ки Мун(шефа на ООН) и се радвам на едни други негови изказвания - ''Днешният модел на растеж е по инерция краткотрайният просперитет е купен с цената на огромни кризи в бъдеще. Той може да продължи още, но всички ще завърши със сълзи'' - http://darikfinance.bg/***/111777#commentsЗАЩО НИКОЙ НЕ СПОМЕНАВА ЗА ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ ???? ,и под статията на Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика - http://darikfinance.bg/***/116823/%C7%E0%F9%EE+%EF%EE%E6%E5%F0%F2%E2%E0%F5%E0+%C3%FA%F0%F6%E8%FFкоментар 1 съм обяснил подробно цитирайки и една статия на Инвестор на едни банкер отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Мъдростта изисква на първо място спазване на правилата .Защото , какво ще правите ако се появят "мъдреци" от всички посоки ?Системните правила могат да се надграждат мъдро , но никой няма право да проявявя каквито и да било мъдрост извън вече определената. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "За да преодолее икономическата криза, кредиторът трябва да бъде умен и балансиран. Правилно е да се изискват строги реформи от лошо управлявано задлъжняло правителство. Но ако длъжникът бъде притиснат твърде много, обществото ще се разпадне, което води до липса на стабилност, агресия, преврати и непрекъснато човешко страдание. Макар длъжникът да губи най-много, кредиторите също губят, защото не успяват да си върнат дълга."Умен и балансиран - ЕС направи достатъчно отстъпки, колко повече трябва? За 7 години от началото на кризата Гърците два камъка един върху друг не са сложили. Колко от обещаните реформи и стъпки бяха изпълнени? А нека да не забравяме, че и в Испания, Португалия и Италия червени популисти чакат да се вредят на опашката. Ако на Гърция им се опрости още дълг какво ще спре и другите да си поискат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Айде, стига с тези сърцераздирателни анализи за Гърция. Колко грешна била политика и тинтири минтири. Всички можем да видим каква е реалността и основната причина да се провалят спасителните пакети:Гърция има раздут стандарт който не отговаря на възможностите на икономиката им. За да има някакви шансове икономиката да се възтанови и да се върне към заетост, износ и растеж, то разходите за заплати, пенсии и администрация трябва да бъдат сериозно съкратени. Амбиция за такава стъпка няма нито обществото, нито правителството. отговор Сигнализирай за неуместен коментар