Миграцията поставя въпроса дали Люксембург ще продължи да съществува

Еритрейски бежанец, който се е надявал да достигне Великобритания през Кале, но се е озовал във Великото херцогство, няма такива илюзии.

„Съветвам хората да не идват в Люксембург“, казва той. „Основното нещо е, че Люксембург не е за бедни хора, а за богати. Тук е много скъпо, както подсказва самото име, тук е луксозно. Системата е много трудна“.

„Прекарвам времето си, учейки езици“, добавя той, признавайки, че изпитва трудности с френския. Той допълва, че човек трябва да знае поне два от местните езици, за да има някаква надежда, че ще успее да се интегрира.

Нигериец, търсещ убежище, поискал да се идентифицира като Джеф, за да не компрометира продължителния му процес на кандидатстване, говори гладко френски, след като е прекарал повече от 10 години, подавайки засега неуспешни жалби срещу първоначалното решение, че Нигерия не е достатъчно опасна страна на произход, за да му се предостави убежище.

„Повечето от нас се озовават тук по погрешка“, казва Джеф, който също се е надявал на нов живот в Лондон, но се оказва блокиран в Люксембург. Въпреки собствените си проблеми той разбира дилемата на страната.

„Всеки идва в страната им, за да взима. Германците идват, работят, получават пари и си отиват, французите взимат пари и се отиват, италианците също, както и португалците“, казва той. „Те са загрижени, че много скоро няма да има Люксембург. Те просто искат собствената си идентичност, което за мен е нормално“.