Миграцията поставя въпроса дали Люксембург ще продължи да съществува

Мигрантската криза идва в момент, в който Люксембург вече изпитва затруднения с идентичността си. Политическата власт се измести след 30-годишно доминиране на Християнската социална народна партия на Жан Клод Юнкер, сега председател на Европейската комисия. Неговият наследник Бетел, от Демократичната партия, е първият европейски лидер, който сключи гей брак по време на управлението си и изглежда води страната в посоки, по които тя невинаги иска да поеме.

На референдум през юли предложението на Бетел да се предостави право на глас на чужденците, което в момента се позволява само в няколко страни като Уругвай и Нова Зеландия, беше отхвърлено с поразителните 80% от гласоподавателите.

Чужденците съставляват повече от 45% от жителите, като само португалците, които се стекоха в страната, за да работят в мините и стоманодобивните предприятия през 60-те години, представляват около 16,5%. Именно затова Люксембург рискува да се превърне в европейския Дубай, микродържава, където повече от половината жители нямат право да гласуват в националните избори.

В допълнение на това повече от 160 000 души пътуват всеки ден от Франция, Белгия и Германия, за да работят тук, което означава, че гражданите на Люксембург са мнозинство в собствената си страна, едва след като слънцето залезе.

Мигрантите, които са тук от по-дълго време, са най-скептични по отношение на новодошлите.

„Баба ми и дядо ми ми са дошли тук, за да работят“, казва 34-годишната Клеър,с португалски корени, която е мениджър на магазин за дрехи. „Хората, които идва сега не искат да работят. Те искат само да се възползват от системата“, казва тя, изразявайки особена загриженост за начина, по който пенсионната система ще се справи с новодошлите.

Перон също се безпокои, че легендарното богатство на Люксембург изпраща грешните сигнали за системата ѝ за помощи. Макар че се осигурява настаняване, храна и ваучери за основни продукти като сапун, търсещите убежище, чакащи решение дали могат или не да останат в страната, получават месечна помощ от само 25 евро.

„Вероятно имат погрешна представа за Люксембург. Те знаят, че Люксембург е една от най-богатите страни в света, но всъщност ние не им даваме много джобни пари“, казва той.