Европа е в беда, но времето изтича

Бавно, може би прекалено бавно мерките срещу бежанската криза придобиват конкретни очертания. Вътрешните министри на ЕС поставиха началото на разпределянето на бежанците на твърд квотен принцип. Засега временно. Италия и Гърция тепърва трябва да започнат да изграждат по-големи приемни центрове. Границите на ЕС трябва да бъдат контролирани по-добре. ЕС ще се бори срещу каналджийските банди по крайбрежието на Либия. Връщането на мигрантите, чиито молби за убежище не са уважени, ще става по-бързо. Външните министри преговарят с Турция за засилено сътрудничество, за да бъде спрян бежанския поток по близо до неговите източници, пише в свой коментар по темата за Deutsche Welle Бернд Ригерт.

Все добри намерения, всичките обаче - в начален стадий. А Европейският съюз няма време за губене. Защото реалностите изпреварват мудния съюз и неговите мерки, пише Ригерт. 

Ежедневно по външните му граници се стичат хиляди хора и продължават пътя си по балканския маршрут или през Италия към Централна Европа, предимно към Германия. Могат да минат месеци, докато мерките на ЕС действително окажат влияние и изпълнят предназначението си за ограничаване на броя на търсещите убежище. Ще издържат ли дотогава основните приемни държави? Или нервите на Бавария няма да издържат и тя ще затвори границата си с Австрия?

Подобна стъпка ще предизвика верижна реакция по балканския маршрут. Ако Германия затвори границата с Австрия, хиляди бежанци ще се окажат блокирани. Напреженията между Сърбия и Хърватия например, които и без това трудно могат да бъдът държани под контрол, могат да експлодират само за няколко дни. Федералната канцлерка не може просто да си върне думите назад и да каже: "Не, ние няма да се справим!". Тя трябва да издържи, защото е в плен на собствената си политика. В противен случай в Европа може да избухне още по-неудържим конфликт. Австрия срещу Унгария, Унгария срещу Сърбия, Македония срещу Гърция. И бежанците, които ще стават все повече, ще се превърнат в пионки на шахматната дъска на националните интереси. 

Министрите на вътрешните и външните работи отново подчертаха необходимостта от борба срещу причините за бягство в родните страни на бежанците. Също както и необходимостта от мирното решаване на сирийския проблем. Дългогодишните дипломатически усилия обаче не донесоха някакви впечатляващи резултати. Нито в Африка, нито в Афганистан и Ирак. А времето напира. Бежанците пристигат сега. Те вече са тук. Европейските дипломати са под силен натиск. Затова са готови и на компромиси. Турция ще иска висока цена за своето сътрудничество. Русия също ще се опита да извлече максимална полза за себе си в решаването на сирийския конфликт.

Бежанската криза в Европа

1 / 8

Снимки: Ройтерс

Още галерии

ЕС и неговите страни членки сега плащат цената за дългогодишното разтакаване по отношение на миграционната политика и политиката за предоставяне на убежище. Те дълго търпяха нелегалната миграция от балканските държави. Не създадоха почти никакви възможности за легална миграция. Дъблинската концепция за задържането на бежанците по външните граници или още по-добре в т.нар. "сигурни трети страни", беше доведена до абсурд. ЕС твърде дълго си затваряше очите пред нарушенията на Дъблинското споразумение от страна на Гърция и Италия, а преди това и от Испания.

Дъблинският регламент отдавна е мъртъв. Крайно време е да бъде създадена нова система за предоставяне на убежище.

И това трябва да стане бързо, защото хаосът, от който страда сега ЕС, беше предвидим. А времето изтича, заключава за Deutsche Welle Ригерт. 

Всичко за бежанската вълна четете тук