Митът за политическия гений на Путин

По различни причини обществата в арабския свят, Украйна и Русия започнаха да се мобилизират срещу лидерите си. Първоначално президентът Медведев застана на страната на хората в Близкия изток. като се въздържа, а не наложи вето на резолюцията на Съвета за сигурност, която разрешава използването на сила в Либия. Медведев започна да се ангажира и с опозиционните лидери в Русия и представи няколко скромни политически реформи преди да напусне Кремъл през май 2012 г.

Путин има обратен подход. Той вярва, че зад протестиращите стои американска подкрепа, а отговорът му срещу тях, независимо дали става дума за Сирия, Египет, Русия или Украйна, е свързан с принуда и сила.

След встъпването си в длъжност като президент той се отнесе тежко с демонстрантите в Русия, обявявайки ги за предатели. Тактиката му спря инерцията, набрана от опозицията. Но неговите краткосрочни успехи създадоха дългосрочни разходи. Параноята на Путин, свързана независимите политически лица, подхраниха нарастващия страх от бизнес интересите извън олигархичната му клика.

Икономическата реформа се оказа в застой, инвестициите спаднаха, а държавната собственост се увеличи. Политическата стагнация също се настани удобно. За първите две години от третия му президентски мандат, подкрепата към Путин се задържа около 60%. Това е най-ниският му резултат до момента. Само инвазията му в Украйна в крайна сметка върна рейтинга му към по-високите нива.

И все пак репресиите срещу протестиращите в Украйна се провалиха. По времето, в което Янукович се опитваше да опразни улиците, използвайки сила, докато Кремъл се застъпваше за него, неговият половинчат опит да покаже мощта си имаше обратен ефект и той беше принуден да избяга.

Ядосан от това, което видя като друга операция на ЦРУ за свалянето на руски съюзник, Путин отвърна. Той анексира Крим и се опита да заграби още по-голямо парче от Източна Украйна, наричана Новорусия от някои.

И отново - разходите за тези кратки победи се натрупаха. В резултат от санкциите и спада на цените на горивата руската икономика се сви до 1,2 трлн. долара от 2 трлн. долара през 2014 г.

Освен това Путин беше принуден да се откаже от проекта за Новорусия. Неговите поддръжници във властта в Източна Украйна нито се радват на обществена подкрепа, нито управляват ефективно правителство. А действията му гарантираха, че Украйна никога няма да се присъедини към Евразийския икономически съюз или да си сътрудничи отново с Русия.

Неговата политика към друг съюзник - Асад, също не постигна успех. Усилията на Путин не помогнаха особено за укрепването на властта на Асад. След четиригодишна гражданска война той управлява по-малка територия и е изправен пред по-страшни врагове. Ето защо руският държавен глава трябваше да се намеси, за да спаси своя съюзник от поражението.