Ангела Меркел и трудният подход към Гърция

В продължение на няколко години Германия беше обект на почти перманентна критика от страна на САЩ, че като най-голяма европейска икономика не използва пълния си потенциал. В началото на вероятно тежка година за канцлера Меркел реалността става очевидна: поне в усилията си да намери решение за проблемите в еврозоната, Германия изглежда е достигнала предела на възможностите си, коментира MarketWatch.

Оттук насетне, особено що се отнася до задлъжнелите средиземноморски държави, пътят на Германия, а и на Европа като цяло, ще става по-стръмен и по-трънлив, прогнозира изданието.

След споразумението между Гърция и кредиторите й от лятото страната е извън фокуса на инвеститорите. От Коледа насам обаче Атина сигнализира, че гръцката драма отново може да дойде на дневен ред. 

Премиерът Алексис Ципрас хвърли ръкавицата към кредиторите, като заяви, че предпочита Международният валутен фонд да не участва в спасителния план на стойност 86 милиарда евро. Това е диаметрално противоположно на германската позиция. Берлин държи МВФ да остане, за да не се влияят прекалено много правителствата на европейските държави от желанието на Европейската комисия да поддържа гръцката икономика на сравнително стабилно ниво. Именно заради това Ципрас не иска МВФ да участва в програмата.

От една страна, искането на гръцкия премиер е донякъде нелепо, защото МВФ постави преструктурирането на гръцкия дълг като условие да участва в спасителната програма.

Берлин ще продължава да отхвърля идеята за облекчаване на гръцкия дълг, докато Атина не демонстрира ясен прогрес в реформите. Предвид традиционния по-бавен икономически ръст в Европа вероятността за добри новини в тази посока през идните месеци намалява.

От друга страна, Ципрас може да смята, че условието за подстригването на гръцкия дълг е политически нереалистично. Превръщайки МВФ в изкупителна жертва при неизбежните спорове с кредиторите за пенсиите например, премиерът излага на риск шанса да спечели жизнено важна вътрешнополитическа подкрепа, когато пространството за маневри се свива. 

При това положение Меркел има малко възможности. Тя вече не може да извади т.нар. базука, просто защото вече няма муниции на разположение. Освен това финансовият министър Волфганг Шойбле вече допусна, че Гърция може да излезе, макар и временно, от еврозоната.

Ако Испания и Португалия бяха по-стабилни, а не залитащи наляво, Меркел вероятно щеше да е в по-добра позиция. Консерваторите на Мариано Рахой останаха първа политически сила, но загубиха мнозинството си в парламента и остават без ясен коалиционен партньор.

Политически отслабена от деликатната вътрешнополитическа ситуация заради бежанската вълна, канцлерът не е в позиция да поведе кампания за грижи за Гърция.

Ако Гърция излезе от еврозоната и се върна към обезценена драхме през следващите 12 месеца, геополитическите проблеми може да принудят Германия, САЩ и други водещи сили да се отнасят към Гърция далеч по-щедро, ако тя е извън еврозоната, отколкото когато е членка на валутния съюз.