Лари Съмърс: Нужна е експанзионистична фискална политика за връщане на растежа

Когато основното предизвикателство пред политиката на централните банки бе да създадат доверие, че пресата за пари ще се контролира, за тях беше подходящо ревностно да бранят своята независимост. Когато предизвикателството е да се ускори, а не да се прекърши, икономическият ръст, е нужно повече сътрудничество между местните фискални власти и чуждите контрагенти, ако е необходимо.

Основният проблем с трайната стагнация е, че неутралните реални лихви са твърдени ниски. Те обаче не могат да бъдат увеличени чрез паричната политика. Наистина, до степента, в която лесните пари работят чрез увеличаване на инвестициите и намаляване на бъдещето търсене, това всъщност ще понижи неутралните реални лихви по-късно. Ето защо основната отговорност за разрешаването на трайната стагнация трябва да почива на фискалната политика. Една експанзионистична фискална политика може да намали националните спестявания, да увеличи неутралните реални лихви и да стимулира растежа.

Фискалната политика има и други предимства, особено когато се провежда чрез публични инвестиции. Във времена на ниски реални лихви, ниски цени на суровините и висока структурна безработица моментът е идеален за голяма публична инвестиционна програма. Ето защо е трагично, че днес САЩ федералните инфраструктурни инвестиции са близки до нулата, а новите инвестиции на правителството са по-ниски от когато и да било от близо шест десетилетия.

Вярно е, че една експанзионистична фискална политика ще увеличи дефицитите, а мнозина се притесняват, че поддържането на големи дефицити ще постави допълнителен товар върху бъдещите поколения, които ще се изправят пред предизвикателството на застаряващото общество. Но тези бъдещи поколения ще бъдат по-добре, ако да дължат много пари под формата на дългосрочни облигации при ниски лихви във валута, която могат да напечатат, отколкото, ако наследят огромната отговорност за разсрочване на задълженията.

Традиционното опасение спрямо бюджетните дефицити се фокусира върху тяхното влияние върху увеличаването на лихвите и задушаването на инвестициите. На фона на ниските доходности и високите цени на облигациите пазарите изпращат ясен сигнал, че искат повече, а не по-малко, правителствен дълг. Чрез стимулирането на растежа и позволяването на инфлацията да нарасне, което ще позволи да се намалят реалните капиталови разходи, фискалната експанзия сега насочва инвестициите вместо да ги изтласква.

Основното ограничение пред индустриализираните световни икономики днес е от страна на търсенето вместо от страната на предлагането. Това означава, че мерките, които увеличават потенциалното предлагане чрез стимулиране на гъвкавостта са по-маловажни, отколкото мерките, които предлагат потенциално увеличаване на търсенето, като например регулаторна реформа и реформа на данъците за бизнеса. Други структурни политики, които ще стимулират търсенето, включват стъпки за увеличаване на инвестициите във възобновяеми технологии, които могат да заменят изкопаемите горива, и мерки за увеличаване на дела на общия доход, който отива към тези с висока склонност към потребление, като подкрепа за профсъюзите и покачване на минималните заплати. Така, Джон Мейнард Кейнс, който пише в подобна ситуация в края на 30-те години на ХХ век, правилно подчерта нуждата от политически насоки, които да стимулират доверието сред бизнеса – най-евтината форма на стимулите – и да увеличат възнагражденията на работниците.

Ако всяка страна, изправена пред трайна стагнация днес, успее да се пребори с нея самостоятелност, резултатът би бил благоприятен за глобалната икономика. Но международният фокус и координация имат да играят ключови допълнителни роли. В края на краищата трайната стагнация увеличава заразата от слабостите на икономиката. Ето защо, пише Съмърс, основното нещо, което трябва да направят политиците, е да диагностицират проблема правилно и да извършат подходящите поправки.