Как политиката на Меркел ще спаси Германия от терора в дългосрочен план

„Политиката на отворени врати“ на германския канцлер Ангела Меркел към имигрантите, бягащи от военни зони в Близкия изток, ще направи Германия в дългосрочен план по-безопасно място от терористични атаки, пише в свой анализ за британския Independent Робърт Веркайк.

Показвайки състрадание към стотиците хиляди мюсюлмански бежанци, германският канцлер изпрати послание към света, че Германия не е във война с исляма. Нещо повече - това означава, че по-голямата част от мюсюлманите, пребиваващи в Германия, имат всички основания да сътрудничат на със службите за сигурност в борбата срещу тероризма.

Това не е нещо, което може да се каже за маргинализираните и радикализираните мюсюлмански общности в западналите квартали на Брюксел или Париж, които отглеждат терористични мрежи, пише авторът. 

Ключът към борбата срещу тероризма е спечелването на сърцата и умовете на мюсюлманите, живеещи в тези общности, които са уязвими към радикализация от страна на сеещи омраза проповедници и терористични групи, като „Ислямска държава“ и Ал Кайда. И докато критиците на Меркел побързаха да я винят за неотдавнашните нападения в Бавария, може да се окаже, че действията ѝ вече са спасили страната от организирани масови убийствени атаки с взривове и пистолети, каквито имаше във Франция и Белгия. Тези атаки са с произход предградията на Париж и Брюксел, които се превърнаха през годините в инкубатори на тероризъм. За преодоляването на натрупаната там омраза и ненавист може да са необходими няколко поколения.

Разбира се, парижките предградия и предградието Моленбек в Брюксел са населени с мюсюлмани, които вече не чувстват, че са част от обществото. Много от младите възпитани там мюсюлмани са се отправи към Сирия и Ирак, за да живеят и да се борят в халифата. Тези, които са избрали да останат, продължават да сеят оплаквания срещу държавите, които изпращат все повече и повече полицаи в техните общности, за да разбират врати и да извършват арести.

Франсоа Оланд често е обявяван, че е във война с ИДИЛ. За много мюсюлмани, които се чувстват инкриминирани само заради религията си, може дори да изглежда, че френският президент им е обявил война.

Но истината е, че външната политика играе съществена роля за радикализацията и стимулирането на терористите. Това е урок, от който Франция се възползва по време на войната в Ирак, когато нейното правителство се противопостави остро на конфликта. През този период Франция не пострада от терористични атаки, докато Великобритания, която подбуждаше и имаше водеща роля във войната срещу Саддам Хюсеин, преживя тежки взривове в Лондон. Испания, в ролята си на гласовит поддръжник на войната, се изправи пред трагедията от взривените влакове във Мадрид през 2004 г.

Сега Франция и Белгия стават цели на сложни терористични операции, планирани от Сирия и Ирак, както и от джихадистите на местна почва, които са радикализирани допълнително в интернет. Ненадеждните френски и белгийски служби за сигурност се оказаха неспособни да  съберат пълна информация за тези пренебрегвани части на градовете. Това означава, че провалите на  разузнаването в атаките срещу Charlie Hebdo, в „Батаклан“, срещу транспортната система на Брюксел и Ница може да се повторят.

Критиците на Меркел твърдят, че обявявайки по-либерални правила за имиграцията за всички, тя е застрашила живота на обикновените германци. Но напоследък потокът от бежанци от военните зони в Европа не увеличава риска от тероризъм.

Твърдението се подкрепя и от факта, че и трите лица, търсещи убежище, които извършиха нападенията в Германия през миналата седмица, са влезли в страната много преди Меркел да обяви имиграционната политика на германското правителство през миналата година.

Нейният подход за „Отворените врати“ направи повече, за да защити Германия от тероризма, отколкото която и да е политика за борба с тероризма, защото той спомогна за уверяване на мюсюлманите (живеещи между германските граници и джихадистите, живеещи в чужбина), че германското правителство не е във война с исляма. И докато Франция и Белгия са уловени в един порочен кръг на все по-строги полицейски акции и нарастващ брой терористични атаки, Германия има шанс да изгради различно бъдеще, заключава Робърт Веркайк.