Огромно зърнено чудовище

В интерес на истината невинаги нещата стоят, както ги представят медиите. Много от "едва свързващите двата края" фермери всъщност са едри земеделци, обработващи стотици хектари и стискащи се за таксата от 40 долара на хектар, искана от компанията. Monsanto се отнася към своите патенти за генномодифицираните семена като към интелектуална собственост - така, както софтуерните компании се отнасят към своите програмни продукти. Да си купиш семена от Monsanto е като да си купиш Windows или софтуер на Adobe. Или поне така иска да внуши компанията.

Опонентите възразяват, че „технологията“ на Monsanto все пак си остава само семена. А отношението на човека към семената, към природата, към земеделието са белязани от вековни културни и духовни традиции. Исторически и цивилизационно семената - като дар от природата - не принадлежат на никого, така както не принадлежат на никого въздухът, океаните, моретата, земята. В The Daily Show на Comedy Central се появи даже скеч, в който се разказваше как „алчните фермери крадат зърното на трудолюбивите адвокати на Monsanto“.

Друго много нашумяло дело бе това, което компанията заведе през 1998 г. срещу канадския фермер Пърси Шмайзер. Според обвинението той отказал да плаща лицензионна такса, след като засадил модифицирана рапица. Шмайзер възрази, че не е сял съзнателно семена на Monsanto, а въпросната рапица попаднала в земята му случайно, довяна от вятъра. След десетилетие на съдебни битки победи Шмайзер. Но Monsanto не желае да признае поражението, както отбеляза Лесли Андерсън в една скорошна статия по темата за Modern Farmer. На страницата на компанията ще прочетете: „Истината е, че Пърси Шмайзер не е герой. Той е просто нарушител на патент, който знае как да разкаже добра история". Андерсън цитира и антрополога от Вашингтонския университет Глен Стоун, според когото цялата дискусия за ГМО e станала твърде поляризирана. Колкото повече аналитичното мислене отстъпва на емоционалните доводи, толкова повече анти-ГМО движението се нуждае от „злодеи“ като Monsanto, които да предизвикват гняв и възмущение у публиката, подчертава Стоун.

Напук на „злодейската репутация“ обаче, печалбите на Monsanto остават на стабилно равнище, както и акциите на компанията. Обяснението е, че черният PR всъщност често е печеливш в бизнеса - и е добра застраховка срещу всякакви нови удари. Когато репутацията ти е на дъното, няма какво да губиш.

Но Monsanto все пак има. Само че този път атаката вероятно ще дойде не от неосведомената, емоционална публика, а от другия полюс - от университетите и лабораториите. Досега генното инженерство бе сложен и баснословно скъп процес, достъпен само за големи компании. Сега обаче нови технологии като CRISPR/Cas обещават да го направят не само по-прецизно и по-ефикасно, но и много по-евтино. Вече има стартъпи, предлагащи комплектни за "домашно" боравене с генома на стойност 150 долара. Какво ще се случи с милиардните патенти на Monsanto, ако генното модифициране се превърне в гаражен бизнес? За момента можем само да гадаем.

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 72 / 2016