Промени ли се нещо след глобалната финансовата криза?

Общоприетата логика все още разглежда „структурната реформа“ като синоним на по-ниски данъци и дерегулация на пазара на труда.

Изразява се безпокойство относно неравенството, за което реално е направено много малко. Малцина централни банкери не са забелязали опасната зависимост на търсенето от нарастващия дълг. Монополът и нулевата активност са широко разпространени. Малцина поставят под въпрос и сериозната активност на финансовия сектор или признават рисковете, които могат да причинят бъдещи финансови кризи.

Въпреки това продължаващото доверие в предкризисната общоприета мъдрост е изумително.

Провалът на Кейнсианската икономика от 70-те години на 20-и век е внушителен, но със сигурност не надминава комбинацията от бавен икономически растеж и макроикономическа нестабилност, създадени от предкризисната ортодоксия.

Шокиращо е и, че имаме все по-малка увереност в способността си да се справим ефективно с една нова голяма рецесия, да не говорим за нова глобална криза.

Една от причините вероятно е липсата на добри идеи.

Всеобхватната нова идеология може би не е достъпна в днешно време. А може би това е нещо хубаво.

Но добри идеи съществуват, смята Улф.

По-вероятна причина за инерцията е силата на капиталовите интереси.

Днешната икономика на извличане на печалбата, маскирана като свободен пазар, в крайна сметка се отплаща изключително добре на хората с политическо влияние.

И все пак самодоволството на лидерите предизвиква крайна ярост. Ако тези, които вярват в пазарната икономика и либералната демокрация, не измислят по-добри политики, демагозите ще ги премахнат.

Версия на света отпреди 2008 г. просто не е достатъчна, заключава Улф.

Хората не искат по-добро минало, а по-добро бъдеще.