Нещо за нищо или какво взе и даде Ердоган на Меркел

Преди държавното посещение на Реджеп Ердоган в Германия миналата седмица анализаторите предполагаха, че неговият основен приоритет ще бъде да успокои Ангела Меркел. Вместо това турският лидер използва повода, за да демонстрира защо няма нужда от подобно нещо, пише журналистът Боби Гош в свой материал за Bloomberg.

Ердоган не получи всичко, което искаше: нямаше обещания за безвизов достъп до Европейския съюз за турците например, като също така перспективите за един по-разширен митнически съюз с Европейския съюз не бяха подобрени.

Но германският канцлер, която оказа на своя гост пълни държавни почести, гарантира, че той ще се върне у дома с подаръци с голяма символична и дипломатическа стойност. Двамата се съгласиха, че германският икономически министър Петер Алтмайер скоро ще поведе голяма бизнес делегация на посещение в Турция, както и че самата Меркел ще отиде до Истанбул на конференция за бъдещето на Сирия, чийто домакин ще е Ердоган и в която ще участват президентите на Франция и Русия.

В замяна Ердоган даде на Меркел... не много. Президентът до голяма степен игнорира притесненията на своята домакиня за състоянието на демокрацията и човешките права в Турция , като вместо това обвини Германия, че приютява шпиони и терористи. Той също така не се извини за това, че по-рано обвини Меркел в прилагането на „нацистки мерки“. Ако тя е изразила критики за неговите икономически политики, то те не бяха направени публично достояние и Ердоган изглежда не е давал обещание за каквито и да е било промени.

Този резултат от срещата отразява една неудобна за Меркел реалност: въпреки че Ердоган се нуждае от германска подкрепа – още повече сега, когато неговите отношения с американския президент Доналд Тръмп се влошиха, тя просто няма много лостове за влияние върху него. За Германия е необходимо Турция да спазва своето споразумение с ЕС, за да предотврати идването на бежанци от Сирия.

Също като други западни лидери Меркел разчита на Ердоган и да „удържа фронта“ в сирийската провинция Идлиб, където Турция и Русия имат споразумение за поддържането на буферна зона, за да не се стигне до избиване на цивилни от сили, верни на президента Башар Асад. Тези приоритети надделяват над всичко друго. Те също така възпират Меркел да окаже натиск за въвеждането на икономически реформи, въпреки че Германия е най-големият търговски партньор на Турция.

Така канцлерът можа да предложи само лек укор по време на тяхната съвместна пресконференция в петък. Въпреки че отбеляза техния споделен стратегически интерес от добрите взаимоотношения, тя заяви, че двамата лидери имат дълбоки различия за това какво е необходимо за едно свободно, демократично и отворено общество.

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер отиде малко по-далеч. По време на банкет в чест на Ердоган той изрази притесненията си за „турските журналисти, синдикалисти, адвокати, интелектуалци и политици, които остават зад решетките“.

Ердоган игнорира размахания пръст и вместо това смъмри на свой ред. Германия, оплака се той, приютява „хиляди“ кюрдски сепаратисти, както и членове на гюленисткото движение (по името на проповедника Фетхуллах Гюлен – бел. ред.), което той държи отговорно за проваления опит за преврат срещу него през 2016 г. По време на общата пресконференция той предложи правителството на Меркел да екстрадира журналиста Джан Дюндар, когото определи като шпионин.

Дюндар беше осъден на шест години затвор в Турция заради това, че публикува материали за пренасянето на оръжия в Сирия. Неговото име присъства в списъка на граждани, които правителството на Ердоган иска Германия да екстрадира, за да се повиши „мирът и сигурността“ и в двете страни, каза той по време на общата пресконференция. Това е още нещо от списъка с желания на Ердоган, което Меркел е малко вероятно да му даде.

Въпреки всичко турският президент получи много повече, отколкото даде – а това за него прави посещението успешно.