Основният източник на пари за стабилните акции пресъхва

Но през последните години за това не беше използван само съществуващ капитал. „Ясно е, че американските компании частично поеха дългове, за да да финансират обратното изкупуване на собствените си акции", казва Дьо Беранже. Това може да се отчете от общия дял на дивидентите, изплащани от американските компании.

Ако се сметнат заедно обраното изкупуване на акции и дивидентите, то щатските корпорации са изразходвали средно между 90 и 105 процента от оперативната си печалба за последните пет години. В много случаи дори става дума за дори повече - много фирми са взели заеми за обратното изкупуване на собствените си акции. Това има смисъл, защото заемите бяха изключително евтини заради политиката на ниски лихвени проценти.

Но сега всичко това бавно се променя. Първо, голяма част от капитала вече е репатрирана от чужбина – през първото тримесечие на 2018 г. в САЩ са били върнаи 294 млрд. долара, през второто тримесечие – 184 млрд. долара, а през третото – само 93 млрд. долара.

Иначе казано – този източник на пари постепенно пресъхва. „В допълнение дълговете на американските компании са на най-високото си ниво", казва Лука Паолини, главен инвестиционен стратег в Pictet Asset Management. Сега задълженията представляват 47% от брутния вътрешен продукт на страната. Дори преди и по време на финансовата криза или преди и по време на Интернет бума в началото на века такива стойности не са били постигани, пояснява експертът.

В края на краищата, лихвените проценти в САЩ се повишиха значително. От края на 2015 г. централната банка (Фед) повиши лихвените проценти девет пъти, а държавните облигации с десетгодишен матуритет вече имат доходност от почти три процента, докато за  Германия тя е една десета. „Няма смисъл вече компаниите да задлъжняват, за да изкупуват собствените си акции", казва Паолини. Много подобно е мнението и на Дьо Беранже. „Обратното изкупуване на акциите вероятно ще спадне силно през следващата година", заключава той.

Но с това отпада и един от най-важните стълбове на цените на акциите. Защото колкото по-ниско е търсенето на книжата, толкова повече спада цената – принципът на пазарната икономика. Освен това има и друг фактор, който заплашва да пресуши фондовия пазар през следващата година. И той е свързан с политиката на централните банки.

Защото в продължение на години те наводняваха финансовите пазари с пари, така че те преливаха от ликвидност. Само през 2016 г. четирите основни централни банки (на САЩ, на еврозоната, на Япония и на Великобритания) добавиха 1,14 трилиона долара към пазарите, а през 2017 г. - дори 2,16 трилиона долара.

През текущата година обаче сумата вече спадна значително - едва до 150 млрд. долара. Европейската централна банка постепенно премахва своята програма за закупуване на облигации, а Фед изтегля пари от пазара.

Въпреки това през 2019 г. ситуацията ще продължи да се влошава, тъй като само Японската централна банка ще изпомпва пари на финансовите пазари, ЕЦБ и Английската централна банка ще отпаднат от това упражнение, а Фед ще продължи да изтегля пари от пазара. Под черта се очаква глобална загуба на 210 млрд. долара – за първи път от години финансовите пазари ще трябва да се справят с общо изтегляне на пари.

С две думи – през следващата година на пазара ще липсва голям купувач, а останалите ще разполагат с по-малко пари. На този фон е ясно, че трябва да има други убедителни причини за покачване на цените на акциите. Такива може да има – например разширяваща се икономика, уреждане на търговския конфликт, фискална подкрепа. Но в никакъв случай на инвеститорите не им предстои лесна година. Дори напротив.